Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Има и такива моменти в разгръщането на знанието - от дълбините на историята изведнъж изскачат имена отдавна забравени, някои дори неизвестни, а в същото време са ключови за развитието на конкретна социална област. В случая с Димитър Добрович областта, в която той - ако не оказва влияние, поне повдига самочувствие, е тази на изобразителното изкуство. Художникът е роден през 1816 г. в Сливен (макар някои изследователи да приемат за рождена година 1813) и по този повод на бял свят се появиха няколко изследвания, посветени на живота и творчеството му. Дори се разрази спор: е ли Димитър Добрович един от представителите на школата на романтизма, ако и не от толкова известните - както твърди доц. д-р Ружа Маринска от Нов български университет, или е по-скоро второразреден имитатор, по мнението на изкуствоведа от Софийска градска художествена галерия д-р Пламен Петров, или пък - както изтъква проф. Ангел Валентинов Ангелов от Югозападния университет „Неофит Рилски”, е сред множеството художници в Рим, които задоволяват вкусовете със своите произведения на все по-усилено нахлуващите във Вечния град туристи от картини-сувенири. Което е всъщност причината Димитър Добрович да има много създадени копия на картини от Рафаело, Карачи, Гуидо Рени и др., но в същото време и представяне на италиански селянки и селяни от областта Романя и Кампания в един идиличен, аркадийски маниер. Така или иначе, факт е, че когато художникът се връща в България през 1893 г., с появата си той изненадва тогавашния български артистичен елит, особено проф. Иван Шишманов - смаян, че в културната Италия и живял и работил в пълна неизвестност художник, по произход българин. Разбира се, трябва да отчитаме, че той се е учил да рисува не в България, а най-напред в Цариград, после в Гърция преди да иде в Италия. В Гърция дори печели няколко национални награди (ако приемем известията за достоверни), в Италия пък участва за малко в отрядите на римското опълчение през 1849 г., по време на Пролетта на народите. Но всъщност и това не е докрай установено. Та тъкмо да се провери за кои моменти от живота на художника може да се твърди нещо със сигурност, къде знанието ни от фактологично естество не достига и къде направо влизаме в сферата на хипотезите и несигурните предположение в предаването „Премълчаната история” на програма „Христо Ботев” сме поканили на двама от занимаващите с проблема „Димитър Добрович” - проф. Ангел Ангелов и д-р Пламен Петров. С тях заедно ще се опитаме да отсеем истината от фантазиите.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.