За авторско-правния режим във фотографията в "Радиоприемница" ви представихме мнението на фотожурналиста Евгени Димитров.
В юридически план авторското право върху снимка може да възникне по два начина: когато човек е фотограф на свободна практика или се работи по поръчка за снимки. В тези случаи се предостяавят права за публикуване и ползване. Единственото изключение от това правило е, когато има поръчка за снимка, т.е. правото възниква за този, който е отправил възложението.
Често се отдават права за публикуване на снимки в нашата страна, но има ограничение от 10 години. Снимките са технологично лесни за крадене и този, който си публикува снимките в интернет, е изправен пред избора дали да представи големи и хубави, така че хората да ги гледат и да им се радват, но и да могат да ги крадат, или да са с воден знак, подчерта Евгени Димитров.
Културата на българина по отношението на използването на чужд авторски продукт е ниска, смята Димитров. Съществува общо известната заблуда, че щом е в интернет може да се ползва всичко, но всъщност не може. За това трябва да са дадени права от нейния автор. Най-бързо и лесно се краде за маргиналните уебсайтове, които нямат пари за фотографска агенция. По-сериозните издания предпочитат да бъдат с уредени авторски права. Процесът е търговски и в момента професионалните фотографи се съобразяват с ниските цени на българския пазар.
Асоциацията на професионалните фотографи дава консултации за уреждане на тези отношения между създатели и ползватели. Характерът на ползване на снимките и начинът, по който те се публикуват и преминават в медии или различни рекламни продукти, не предполагат колективно управление на авторскоте право. В това изкуство е силно изразен индивидуалният елемент и нито един автор не би желал неговите снимки да се унифицират като стойност с тези на другите.
