Въпреки многообразието в представите на много хора за съдържанието на тази популярна дума „класика“, именно на нея днес поставяме акцент. Така се вписваме в жанровата пъстрота на програма „Христо Ботев“ и БНР. Отдаваме почит на класичността, на създаденото от стари времена. Музикално-поетични творби, сътворени от наши европейски предци съчетаваме с току-що появили се български стихове, превърнати в песни.
През вековете големи композитори са писали музика по стихове на велики майстори на поетичното слово: Шекспир, Гьоте, Хайне, Томас Мур, Дюма-баща, Виктор Юго и още много други стойностни писатели, поети, които все още наричаме класици. Звучи донякъде с ирония, защото все повече думата „класика“ чуваме да се използва за Madonna от 80-те, Ace of Base от 90-те, за Бритни от началото на новото столетие. Разбира се, можем да се съгласим дори с това, още повече, когато се отнася до едно поколение със стеснен (за момента) естетически кръгозор и думите в днешната поп-рок музика за него са поезия, която след година-две вече ще е… класика. Но поезията, особено изпятата, е някъде другаде. „Някъде преди“, както казва българската песен. Защото (както бихме прочели и в любимата на всички „мрежа“), поетичната класичност изразява нещо, което освен че увеличава своята стойност във времето, притежава качества, практически – вечни.
Предаването съдържа изпълнения на Чечилия Бартоли, Лиляна Барева, песенни стихове от Пиетро Метастазио (своеобразен Боб Дилън на своето време!), Йохан Волфганг Гьоте, пиеси от Лудвиг Ван Бетовен, Франц Шуберт, Волфганг Амадеус Моцарт. Звучат и новите песни на един от най-известните български адвокати – Димитър Вълчев и песни от албума „Ботев булевард“ на Красимир Първанов, всички те, предоставени от авторите им специално за „Изпятата поезия“ по програма „Христо Ботев“.