Каквото и да се случи, у българите винаги ще остане тежкото подозрение, че са измамени от политиците си. Крайно време е управляващите да се замислят защо, пише в едно от есетата си за Дойче веле Мирела Иванова.
Много неща се промениха за тези 10 години. За мен Европа беше и си остана символно място на свободата, на цивилизацията и естествено голямата ми радост беше, че умножихме своята свобода – влизайки в Европа, каза Мирела Иванова.
Мирела Иванова: „Площад „България” и премиерата на книгата в Пловдив за мен бяха истинско празнично събитие. От тогава се промениха доста неща – например се промени моето работно място - след 20 г. като главен уредник на къщата-музей „Иван Вазов” аз пресякох булеварда и вече съм драматург на Народния театър „Иван Вазов”. Така че се радвам на тази жива промяна и за мен това е най-красивото коледно предизвикателство и подарък. Ще се опитам са бъда също толкова полезна и с думите, и с присъствието си, и в книгите, и в театъра. Надявам се, че светът през 2017-та, която идва ще се успокои поне мъничко, ще се успокои с повече разум и мъдрост от страна на всекиго и нашата страна, защото виждаме, че непрекъснато избухват огнища на напрежение. Слава Богу, то остава все още в сферата на думите и дано да остане там.
10 години България в Европейския съюз – мисля, че това е едно важно събитие, една важна годишнина, колкото да сме недоволни и колкото и да не я осъзнаваме, 10 г., в които не сме успели дори да свикнем с мисълта за значението на членството ни в ЕС. Все още го възприемаме по един простодушен и наивен начин, колебаем се, но това е насъщно важен избор за нашата страна и слава Богу той се осъществи и вече 10 г. ние сме там, където сме и където трябва да бъдем – в Европа. Мисля, че за мен, пък и за всеки мислещ българин това е ясен знак за цивилизационен избор, за ценностен избор, а естествено от нас самите зависи доколко ние ще преработим по правилния начин този избор. Много неща се промениха. За мен Европа беше и си остана символ на място на свободата и естествено голямата ми радост беше умножихме така да се каже своята свобода, влизайки в Европа и на избор, и на предприемчивост, за съжаление все още неосъзнато напълно и не съвсем масово.
Убедена съм, че Германия ще се справи, както винаги се е справяла, защото там има дух, дисциплина, ред и законност. Хората вече са възпитани в обществено мислене така да се каже. Те могат да участват и в общите дела. Овладян е до голяма степен личният им егоизъм.
Ангела Меркел поема отговорността за своята страна, донякъде пое и отговорността и за Европа. Не може само един човек да бъде виновен, да бъде упрекван за всичко, което се случва в останалите. Ние тук също имаме навика да персонализираме политиката, да натоварваме с любов и омраза една фигура, без да си даваме сметка, че и ние имаме своите заслуги за случващото се.
Трудно ми е да пророкувам как ще продължи да се движи Европа без присъствието на Великобритания, защото са намесени твърде много фактори, които засега са необозрими. В края на краищата видяхме също един много граничен бих казала емоционален избор. Надявам се, че разделянето на Великобритания от Европа ще мине спокойни и без особени щети нито за Европа, нито за Великобритания. ЕС все пак е едно сдружение на свободната воля и след като половината от британците направиха този избор всички останали са длъжни да се съобразят. Всъщност, всичко предстои. Когато е направено цивилизовано и с разум тогава може би няма да има чак толкова щети нито за едната, нито за другата страна, иначе Великобритания си остава в Европа, макар и на своя обетован остров.
