Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Двата тома на Георги Марков с репортажите му за България излизат със заглавие „Задочни репортажи за задочна България“, както първоначално е озаглавил есетата си по радио „Свободна Европа“ през 1975 г. Ще се опитам да разкажа за всичко това, защото един ден някому може да е нужно моето свидетелстване, пише Марков по повод репортажите. Наистина днес те са важно свидетелство за това каква е страната ни тогава и какво не се е променило до сега. Тягостната атмосфера на онези години е майсторски предадена, както и тъгата му по „слънчевия гръб на Витоша“. Докато четем обаче, често се натрапва и сравнението с днешна България. Помним как Марков диагностицира в своето Кирило-Методиевско слово една от най-характерните причини за състоянието на страната: Винаги съм се питал, защо у нас, за разлика от целия нормален свят, се полагат специални грижи за насърчаване на бездарието. Ако вие сте талантлив в коя да е област, има да минете през хиляди препятствия, за да намерите признание или утвърждаване, но ако вие сте явен или полуявен бездарник, тогава от всички страни се помага да развиете таланта на бездарието си, като обогатите творчеството на бездарниците с още едно произведение. Ако вие сте особено настойчив в невежеството си, вашата кариера е осигурена, вие можете да станете професор, театрален режисьор, писател, журналист, политик, всичко. Нека тези, които смятат, че преувеличавам, се огледат наоколо. „Задочните репортажи за задочна България“ започват с един „Задочен репортаж за Георги Марков“, написан от Димитър Кенаров, който в момента работи върху книга за писателя. Там той пише за функцията на репортажите на Марков днес, които „анализират отпадъчните води на социалистическа България“ и успяват много точно „да изкарат наяве вонящите политически и обществени процеси“. Писателят Георги Марков заплаща за това с живота си. Но, както казва Кенаров, тази книга също помага да се пречистим, тя е пречиствателна станция за духа ни.
