Урокът, който сме научили, е, че преди да се помага стихийно заради емоция и съчувствие, е добре ситуацията предварително да бъде проверена, обясни Величкова.
Визирайки заявената от множество организации и хора готовност да помагат с доброволци за възстановяването на селото, тя изтъкна, че натискът за външна помощ само би могъл да създаде напрежение:
Тук говорим за една общност, която очевидно е много затворена, много традиционна. В тази общност усещането за взаимопомощ е много силно развито между самите членове. Всяка външна подкрепа по-скоро създава напрежение и това е нещо, което би следвало да се отчете и да се уважи.
Има хора и организации, които са готови да влязат и да работят на място за всички, които пожелаят психологическа помощ, посочи Красимира Величкова:
На място се опитахме да говорим за децата, за младежите, защото травмата със сигурност е голяма. И хората, които психически още носят травмата, и онези, които и физически я носят, ще имат нужда от допълнителна подкрепа.
Красимира Величкова открои ключови процеси, отличаващи дарителството през приключващата 2016 година, а сред тях – засилването на темата за социалното предприемачество:
Тези, които даряват, не търсят просто успешно да спасят дадена ситуация или човек, а даряват за развитие, така че да се създадат модели, които да предизвикват социална промяна и в недалечно бъдеще да могат да бъдат самостоятелни и устойчиви сами.
Като пример Красимира Величкова посочи Социалната чайна във Варна.
Цялото интервю на Силвия Великова с Красимира Величкова чуйте в звуковия файл.