На осмоъгълната каменна плоча над входа на замъка Глиминахюс в Швеция е издълбано изображението на мъж в рицарски доспехи, който държи два герба в ръцете си – рицарят Йенс Холгерсен.
Легендите разказват, че когато той решил да си построи замък в Сконе, поръчал строежа на великаните-магьосници. Те не могли да доизмажат камъните в стената, но който и да се опитвал да довърши работата им, разболявал се тежко…
Тази и още много други истории са се разказвали шепнешком, щом станело дума за замъка Глиминахюс. Вътре в него, на каменните стълби се издига каменна статуя – дали е на някой от великаните, построили Глиминахюс или на самия Йенс, не е ясно. Хората дълго я възприемали като покровител на замъка и на цялата околност. Всеки, който минел покрай статуята, учтиво я поздравявал и дори поспирал да си поговори с великана: така можел да разчита на неговото благоволение.
Една от легендите е свързана с призрачна черна каляска, теглена от шест черни коня. Каляската се появявала в края на есента, около полунощ. Кочияшът й бил едър мъж в ливрея, а отвътре надничал тайнствен мъж, с лице, скрито от голяма шапка – по всяка вероятност, един от собствениците на замъка, който не могъл да намери мир след смъртта си. Отдалече се чувало как копитата на конете отекват по камъните.
Замъкът Глиминахюс наистина прилича на строеж, изграден от гиганти.
Повече за него можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.
