Животът губи цената си, губи цената си. Излязъл си вечер да изпиеш по едно греяно вино след работа с приятели и се случва нещо такова – „Бам! Щрак! И те няма“.
Мислим си, че живеем в мирно време, защото не сме официално в световна война. Но няма как да не живееш ден за ден, след като четирите водещи новини са атентат в Берлин, атентат в Анкара – убит руски посланик, репортаж от Хитрино и запалена автокъща в София. Това не са мирни времена. Това не са смислени времена. Говорим си за емпатия, за човещина, а това са неща, които все повече отсъстват.
Не ме е страх. Не ме е яд дори. Просто се чувствам безсилен, защото глобално се случват толкова отвратителни неща, които не мога да променя, сподели още Любомиров. Според него е символно, че трагичните събития се разиграха тъкмо край „Гедехтнис кирхе“, църквата, чийто разрушен през Втората световна война купол е оставен умишлено така при реставрацията, за да ни напомня за безсмислието на войната.
Този ужас не може да се разкаже. Той трябва да се съпреживее, за да не стане подредено хоризонтално изречение, в което описваш някакъв ужас, който не познаваш и можеш само да си представиш. Това гласи прочитът на трагичните събития от Берлин на поетесата Маргарита Петкова:
Нямам думи. Не намирам нормални думи за такива неща. В това е бедата – ние с вас не можем да направим нищо. Една лавина като тръгне, не можеш да я спреш. Наистина не виждам какво можем да направим. Всеки е с малката си правда, а отдавна е доказано, че малката правда е безсилна. Можем да бъдем съпричастни и да се кръстим, да се молим това да не дойде у нас. Песимистично, на Игнажден казвам, че не знам как може да се спре това, което е тръгнало.
Всичко това зрееше с години и сега берем горчивите плодове на една псевдотолерантност, смята още Петкова.
Двете мнения чуйте в звуковия файл.
