По Коледа може да се случи всичко. Включително да се срещнат хората от този свят с привиденията от онзи свят. Тези срещи са наложителни, когато по земята бродят разни човеци със заключени сърца. Един такъв е Скрудж. Пребогат, но богатството не служи за нищо, когато с него не се прави добро. А Скрудж няма намерение да върши добрини. Дори на Коледа. Най-малко пък възнамерява да празнува Коледа - за него Коледата е кошмар. Коледните песни го влудяват. Даренията, които се събират, го разгневяват. Според Скрудж Коледа не носи нищо хубаво, не е благодатно време, нито пък време за опрощение и е изключено хората да отварят сърцата си един за друг точно тогава. Въобще Скрудж смята, че всеки идиот, който поздравява с „Весела Коледа!“ трябва да бъде сварен в собствения му сос. Скрудж не обича никого. Не подарява нищо. Гони роднините си. Няма приятели. Скрудж има нужда от спасение! Тъкмо затова се налага Чарлз Дикенс да напише „Коледна песен“, която се появява на бял свят през 1843 година. Дикенс организира спасението на изгубилия душата си скъперник Скрудж като му изпраща много призраци, които го разхождат из миналото му, а после го завеждат в бъдещето му... и така, докато най-после окаяният богаташ разбира, че няма нищо по-страшно от вледеняващата самота на несподеленото с другите хора богаство. И така... докато разбира и друго - че няма нищо по-съществено от обичта.
„Коледна песен“ е урок по доброта, любов и щедрост. Все още е належащ урок. Ще е вечен урок, докато всички не отключат сърцата си не само на Коледа , но и през всеки прекрасен ден от живота си. За да няма бедни, страдащи и изплашени. За да няма никога вече самотни. Наистина Бог да благослови добрия Чарлз Дикенс – великолепния разказвач, неизчерпаемия оптимист, който ни е завещал щастливия финал и непоклатимата си вяра, че никога не е късно да станеш различен.
Участват артистите: Ицхак Финци, Богдан Глишев, Стоян Алексиев, Йордан Спиров, Вълчо Камарашев, Пламен Захов, Антония Малинова.
Драматизацията и режисура: Бианка Бенковска.
