Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В покрайнините на италианския град Удине няколко мъже и жени изпълняват странен ритуал: жените се движат сякаш безразборно, мъжете са застанали отстрани; двете най-възрастни жени обикалят между тях и пръскат всички присъстващи с намокрени малки метлички, под звуците на мандола, флейта, дайре и барабан. Постепенно музиката забързва, жените се събират в две групи и започват да припяват: скярáцуле-марáцуле. Жените и мъжете се хващат за ръце и се завъртат в бърз танц: лек подскок, две големи крачки напред, две малки назад, потропват, плясват с ръце и продължават от начало. Това е старинен обред за дъжд. Смята се, че танцът е изпълняван от т. нар. бенанданти (дословно „доброходци“, т.е. тези, които отиват да правят добро) – последователи на древни вярвания за плодородие. Католическите свещеници смятали този танц за вид магия. Според тях, душите на бенандантите напускали телата им по време на сън, за да летят над нивите и да защитават реколтата от злите вещици. У нас подобни са вярванията и обичаите, свързани със змейовете – млади мъже, които могат да летят и така защитават нивите от халата, носеща градушка. Още за „скярáцуле-марáцуле“ ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.
