Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Преди дни журналистът Капка Тодорова получи международната награда „Алеко Константинов“ за къс хумористичен разказ със заглавие „Как станах бежанка“. Призът се присъжда от община Свищов и международната фондация „Алеко Константинов“, а в тазгодишния конкурс участваха 21 разказа на автори от Канада, Бразилия, Русия, Балканите. През годините наградата е била присъждана на Ерих Кестнер, Хайнрих Бьол, Ърскин Колдуел и Уилям Сароян. А разказът на Капка Тодорова „Как станах бежанка“ е „метафора както за взаимоотношенията в България, така и за тези в полето на международната политика“, и не само, той „илюстрира съществуващите междукултурни и етнически предразсъдъци в обществата“. Започваме разговора с Капка Тодорова – от повода за написването на разказа ѝ, и, докато преминаваме през многопластовия му сюжет, очертаваме предразсъдъците, които пречат на свободното общуване и „взимането на решения в личен и държавен план“. Коментираме отговорността на медиите, когато илюстрират или говорят за случващите се събития, поставяме акцент върху „важността на фактите“ и каква е разликите между журналистическия и литературния текст. Обсъждаме как Великобритания стигна до „Brexit“ и защо САЩ направиха този избор на президент, не без помощта на медиите. Не пропускаме и корицата на „Тайм“, причините за бежанската криза в Европа и все пак, оптимистичния поглед към 2017-та година.
