Темелко Нешков е един от най-изявените борци за правата и свободите на българите в Македония. Той излежава 12 години в различните лагери в бивша Югославия – в Босна и Херцеговина, Сърбия и Македония. В края на 70-те години на миналия век, заедно със семейството си намира убежище в Западна Европа, а през последните десетилетия живее в България. Отиде си от този свят на 17 декември 2013 г. на 85-годишна възраст.
Досието му е измъкнато не от архивите на Българските тайни комунистически служби, а от Архива на УДБА, т.е. от архива на всемогъщата Държавна сигурност на бивша Югославия.
За първи път досие, водено от тази всемогъща структура, става достояние на хиляди и за първи път на бял свят излизат тайните методи за въздействие, които засягат дълбоко човешката същност – смелостта, достойнството и волята, от една страна, и страхът, подлостта и предателството – от друга.
В ефира на "Хоризонт" синът на Телмелко Нешков – Любчо Нешков – разказа повече за книгата и за своя баща.
Книгата показва жестокостта, продължителността и разврата на режима на югодиктатора Тито – от самото му начало 45-а година до пълния разпад на федерацията и последствията, които е имала върху отделните републики, отбеляза Любчо Нешков и добави:
Досието на баща ми започва с ареста му, когато неговата група, начело с Ангел Мишев, е задържана през 47-а година и са осъдени – баща ми на 12 години, а лидерите на организацията, като Ангел Мишев и Живко Гелев, са осъдени на смърт. И са осъдени от кого – от бъдещия външен министър на Тито – Лазар Мойсов.
След това втората част се отнася за този малък период, когато баща ми излиза от затвора, но не се отказва – продължава, срещи из цяла Македония с приятелите си, с другарите си от затвора, помагат си взаимно, те му помагат, защото е без работа. Жени се за майка ми Даница, ражда се Славица и след два месеца отново го прибират, когато тя е на два месеца, и го осъждат на осем години затвор и след това излиза 62-ра година. Това е втората част на досието. Третата се отнася за периода, когато той е "на свобода" – от 62-ра до 77 година, и всички тези преследвания по един или по друг начин, пикове и спадове, и той се налага да избяга. Първо със Славица, сестра ми, в началото на 77 година, получава закрилата и укриваното ООН в Западна Европа. Година и половина по-късно се събира семейството и там вече, не че не съм вярвал, не че не сме знаели какво прави УДБА, тази зловеща, както скоро един я нарече, международна терористична организация, защото тя действа не само в бивша Югославия, но извън границите ѝ. Какво са правили в Западна Европа, просто е чудовищно.
Любчо Нешков беше категоричен, че както благодарение на България тази книга вижда бял свят, така и благодарение на България Темелко Нешков е оцелял. Когато България е с вдигната глава и върви напред, не може да има проблеми за нито един българин, където и да се намира, и в каквито и условия и страдания да е бил. Когато България е била подчинена, унизена, както е било 1945-а, страданията са еднакви и от двете страни на границата.
И още: За да има помирение, трябва да се знае истината. За да има чисти отношения, трябва да знаем миналото, каза Нешков и допълни, че е убеден, че книгата и документите, които тя разкрива, ще помогне на политиците и в Македония, и в България да осмислят бъдещето, настоящето и да изградят едни наистина истински близки отношения, а да не попадат в капана на сътворени от външни сили провокации, които водят до конфронтация между България и Македония.
Целия разговор с Любчо Нешков чуйте от звуковия файл.
