В земите на днешните Сенегал и Гамбия разказвачът, наричан джали или гриó, е бил нещо като информационна агенция - разказвал е на хората за важните събития в държавата. Смята се, че тези разказвачи са се появили през първата половина на XIII век. Джали съпровождал краля-воин навсякъде, като негов главен съветник, а също и като главен историк на кралството, който трябвало да вижда и да запомня всички битки, пътувания и други важни събития и после да ги разказва вярно. Освен това трябвало да знае наизуст много народни песни. Голяма чест било, ако един владетел „даде назаем” своя джали на друг владетел.
Но джали не били собственост на краля или на другите благородници. Напротив, те самите били смятани за благородници. Всяко селище си имало свой собствен джали, но там той вече бил не само певец, който да разказва в песен за живота на отделните хора от раждането до смъртта, но и посредник, който помагал в решаването на семейни кавги и съседски свади.
В наши дни професията джали продължава да съществува в Сенегал и Гамбия и е сред най-уважаваните. Днешните джали казват, че тяхната професия е изкуство. Те и досега решават споровете между хората и разказват, като истински ходещи библиотеки, за всички важни събития, станали през последните около 700 години.
