На 13-ти ноември имах шанса да присъствам на една великолепна и дългоочаквана премиера в Миланската Скала - операта "Порги и Бес" на Джордж Гершуин. След 20 години отсъствие в афиша творбата беше представена в оригиналната версия от 1935 г. На диригентския пулт беше маестро Алън Гилбърт - главният диригент на Нюйоркската филхармония, който ни очарова със своята удивителна енергия и брилянтно дирижиране. Овации получи и известният режисьор и сценограф Филип Харнонкурт, син на обичания маестро Николаус Харнонкурт, с когото музикалният свят се сбогува само преди месеци. Видеопрожекции с наситени цветове, както и включването на подвижни стени и стълби създадоха голяма динамика в спектакъла. Одобрение получи и изборът на костюми на Елизабет Аксеф в типичен за епохата стил.
В ролята на Порги имахме удоволствието да видим един великолепен Морис Робинсън. Започнал своето музикално образование сравнително късно, басът бързо се превръща в един от водещите гласове в Метрополитън. Запомнихме неговия силен и стабилен глас и превъзходното му изпълнение в известния дует “Bess, you is my woman now”. Кристин Луис ни очарова със своята Бес. Покорила публиката на Ла Скала с Аида през 2015 г. под диригентството на маестро Зубин Мета и този път Луис се отличи с ясна дикция и заслужи овациите на публиката независимо от отделни неточности в изпълнение на високите тонове. След силна изява на миланска сцена през 1996 г. баритонът Лестър Линч отново бе перфектен в ролята на Кроун. Силно сценично присъствие имаше и сопранът Мари Елизабет Уилямс в ролята на Серена, която получи аплодисменти за изпълнението на “My man's gone now”. С великолепния си тембър на гласа се отличи сопранът Angel Blue в ролята на Клара. Перфектно беше изпълнението й на “Summertime an' the livin' is easy”. Висока оценка на публика и медии заслужи и тенорът Чонси Пакър за своя Спортинг Лайф.
Овациите на избраната публика бяха и за операта на Гершуин, завърнала се на международната музикална сцена благодарение на диригенти като Лорин Маазел, Саймън Ратъл, Джон де Мейн и Николаус Харнонкурт. Може би неслучайно Гершуин подарява на вуйчото на маестро Харнонкурт, емигрирал в САЩ през 30-те години на миналия век, копие от партитурата. А тази последна за сезонa премиера в Ла Скала бе посветена на великия маестро, чиято диригентска палка завинаги остава на най-съкровеното за него място – сцената.
