Като стана въпрос за разлики в общуването между българите и англичаните, бих искала да спомена и някои други културни отлики. Характерно за английския хумор например е, че се основава в по-голяма степен на игри на думи, докато българският, подобно на немския, по-скоро се осланя на ситуацията. Интересно е как публиката реагира на пинтъровите пиеси - в Англия, за разлика от България, зрителите масово се смеят по време на представлението. И то на пиеса като „Последна чашка“, в която става въпрос за човешко изтезание и страдание. Това, очевидно, се дължи на различна народопсихология.
Из разговор с Галина Томова-Станкева, преводач и издател на Харолд Пинтър в България (в-к „Култура“, бр.39, 11.11.2005 г.)
Тази неделя (20 ноември) 20 минути след полунощ ще имате възможност да чуете „Последна чашка“ – първата пиеса на Пинтър, написана през 1984 г., в която той категорично заявява интереса си към политиката. Майкъл Билингтън, биографът на нобеловия лаурерт Пинтър, го определя като „най-влиятелният, предизвикателен и поетичен драматург на своето поколение”. Харолд Пинтър е ярък пацифист и критик на всяка насилническа политика. В драматургията му доминацията на човек над човека е разработена на много нива и въпреки това не е назована конкретно – не визира този или онзи и както другите му теми, така и тази е пастелна, недоизречена и дълбоко внушаваща човечност. Освен драматург, актьор и режисьор, Пинтър още от 1973 г., след преврата в Чили, се превръща в активен защитник на човешките права и в борец за социална справедливост. Той пише: „Има два вида мълчание. Единият е, когато не се изрича нито дума. И другият – когато се прибягва до езиков порой. Тези тиради говорят за език, заключен под самите тях. Те представляват една непрекъсната препратка. Речта, която чуваме, подсказва за онова, което не чуваме. Това е необходим параван, една ожесточена, мъчителна, присмехулна димна завеса, която държи човека отсреща на мястото му. Колко пъти сме чували онази изтъркана фраза „липса на общуване“ и именно това определение е доста систематично прикачвано на моите пиеси. Аз вярвам в обратното. Според мен ние общуваме с нашето мълчание, с отчаяните опити да не се саморазкриваме. Да навлезеш в нечий чужд живот е прекалено плашещо. Да разкрием пред другите вътрешната си нищета е прекалено страховита възможност“.
Самият Пинтър не мълчи. На висок глас критикува всяка терористична политика и е с твърди леви убеждения. От Шведската нобелова академия определят творчеството му като „изследване на бездната, криеща се зад всекидневните брътвежи, и нахълтване в затворените стаи на потисничеството“.
Записът на „Последна чашка” е от 1995 година. Превод: Галина Томова-Станкева. Редактор: Даниела Манолова. Режисьор: Христо Симеонов Риндо. Музика: Асен Аврамов. С участието на артистите: Валентин Ганев, Богдан Глишев, Вeлислава Стоянова и Димитър Стоев.
