Формално конституционно както настоящият президент Плевнелиев, така и новоизбраният Радев ще имат право да излъчат служебни правителства, но по-мъдрият вариант е споразумение между двамата, подчерта конституционалистът:
Конституцията в тази част е много гъвкава. Тя не казва в какъв срок след подаването на оставка трябва да бъде връчен проучвателен мандат. Консултациите с политическите партии могат да продължат толкова колкото е необходимо. Времето между връчването на отделните мандати не е конституционно определено, т.е. напълно е възможно в следващите два месеца да няма нов служебен кабинет, народното събрание да си работи, да имаме правителство в оставка и чак новият президент да поеме отговорността да състави кабинет.
По-вероятно според Славов е да имаме само едно служебно правителство, чийто състав да бъде договорен, за да не станат гражданите свидетели на сценария „министър за един ден или един месец“, което би било поредно разочарование от политическата система.
Нашите политици удобно заиграват с темата „Велико народно събрание“, но никой не казва за какво ще бъде свикано, няма проект за конституционна промяна, посочи Атанас Славов:
За мен разговорът за ВНС е безотговорен, без да са ясни въпросите, по които то ще се произнесе. Властта очевидно се превръща в горещ картоф за всички политически сили – едните не искат, другите не могат. Тогава е най-лесно да хвърлим топката с ВНС, което ще се занимава неограничено във времето с определени въпроси и отговорността може да се размие по един перфектен начин.
ВНС трябва да се свика както заради съдебната реформа, така и заради спецификата на самия институт, който е от 19-и век и не отговаря на днешната динамика, смята Славов:
Със сигурност има конституционни процедури и стандарти, които трябва да ни осигурят меко приземяване в ситуация на криза. Конституционната рамка ще позволи превключване на нова скорост, но конституционната рамка има нужда от съществени промени.
Според Атанас Славов, трябва да се мисли в посока държавният глава да може да разпуска парламента по предложение на действащото правителство и да се върви към предсрочни избори без служебно правителство, т.е. спестяване на въртележката на проучвателните мандати:
С хипотезата служебно правителство превключваме от парламентарен към полупрезидентски модел.
В отговор на въпрос за промените в избирателната система след референдума, Славов изтъкна, че най-взривоопасен е първият въпрос - за мажоритарната избирателна система. Едва ли хората, подкрепили този въпрос си дават сметка за дълбочината на промяната, която ще се случи, каза още преподавателят:
Мажоритарната система работи тогава, когато зад личностите има много добре организирани партийни машини. За съжаление в българския случай няма да са само партийни. Мажоритарна система с 240 едномандатни избирателни района означава възможност на всякакви местни интереси, коалиции, олигархични и корпоративни вотове да влияят още по-пряко върху политическия процес. И това не беше обяснено. Тя означава и стратегическо преимущество за големите партии, които имат представителство на цялата територия на страната и навсякъде ще могат да вкарат определен брой народни представители.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
