Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В песенното си творчество Бетовен прокарва здрава нишка между просветителския дух на Високата класика и естетиката и стилистиката на романтизма. Високият морал на Просвещението – почит към ближния, към природата и изкуството, оптимизмът, възторгът и радостта се преливат – меко и деликатно в ранната романтична невинност на шубертовата „Мелничарка“ – в онази част на цикъла, изпълнена с радостното опиянение от любовта. Голямата част на песните на Бетовен са изградени строфично, но със силно развита среден дял – почти като разгърната разработъчна част на сонатно алегро. Моделът на класическата ария е особено подходящ за песни с диалогичен характер, с размисли “на тема“. В някои песни партията на пианото се развива вариационно в контрапункт с гласа. Подобно на големите майстори на романтичната песен – Шуберт, Шуман, Брамс – Бетовен се отнася с изключително внимание към текста. Той сякаш осветява словото, вплита го в музикалната линия, подчертава го с развитата клавирна партия. И, както много композитори от Просвещението, а и от следващия го, 19 в., в песните си Бетовен отделя много място на поезията на Гьоте. Песните, включени в предаването, са изпълнение на баритона Дитрих Хеншел с Михаил Шефер на пианото.
