Ще отдадем почит към един от творците, положили основите на българската професионална музика - създателят на първата българска симфония - проф. Никола Атанасов. Поводът да си спомним за него е 130-годишнината от рождението му на 29 октомври 1886 година.
Роден в Кюстендил, той отрасва в мизерни условия. Баща му умира твърде млад и грижата за него е поета от майка му, която работи по чуждите къщи, за да го издържа. Но тя винаги пее - знае над 500 народни песни от кюстендилския край. Вероятно това, което чува у дома, кара Никола Атанасов да обикне музиката и да й се посвети. Започва да учи цигулка при известния чешки капелмайстор Карел Махан - музикант с огромни заслуги за изучаването на българския фолклор. Той насърчава младежа да учи цигулка. Атанасов се подготвя отлично, даже често свири като солист на мандолинния оркестър. Става популярен в родния си град и когато решава да следва в Загребската консерватория, съгражданите му организират благотворителен концерт, за да съберат средства за талантливия младеж, а майка му продава къщата им.
През 1906 Никола Атанасов заминава за Загреб, където учи при известните музиканти Франьо Дуган, Вьекослав Розенберг Ружич, Кирил Юнек и Вацлав Хумел. Мизерства, свири в локали и увеселителни оркестри. Издържа така три години и се завръща в България. Работи като учител една година и със спестените пари се връща в Загреб, за да завърши образованието си.
Още от 17-годишен прави първите си композиционни опити: През 1911 година композира Соната за пиано, която е първата българска соната, а следващата година като дипломна работа представя три части от Симфония в сол минор - първо произведение от този жанр у нас. Трите части са изпълнени на 25 юни 19012 година в Хърватския музикален институт в Загреб и са приети радушно от публиката.
След завръщането си у нас Атанасов работи като учител в Стара Загора и Плевен. Тогава завършва и симфонията си - пише четвъртата й част. Тази знакова за българската музика творба е изпълнена на 18 януари 1918 година от Гвардейския оркестър под диригентството на Маестро Георги Атанасов във Военния клуб в София. По това време Никола Атанасов е мобилизиран и идва на концерта с униформа на подофицер. Не го пускат да влезе, защото клубът е за висши военни. И композиторът с горчивина си тръгва. Благодарение на намесата на Маестро Атанасов, който обяснява на военните кой е този скромен младеж, авторът чува първото изпизпълнение на симфонията си. По-късно всички български оркестри и диригенти свирят симфонията, първата в българската музикална история.
От 1922 година е Атанасов учител в София. Поканен е да преподава теоретични дисциплини в Музикалната академия, в периода 1934/37 е ректор на Академията. С авторитета си и преди всичко с човешките си качества той става любим преподавател на поколения български музикати. Умира на 30 септември 1969 година.
Творчеството му включва 3 симфонии, две увертюри, музикалната картина „Дойчин войвода“, фантазията „Де има вода дълбока“, над 600 оригинални пиеси за мандолинен оркестър, пиеси за духов оркестър, над 30 солови песни, повече от двеста хорови песни и ансамбли, църковна музика, пиеси за различни инструменти и едно прекрасно трио за цигулка, фагот и пиано, написано по време на бомбадировските в София, в памет на приятела му Никола Обрешков, загинал тогава.
Чуйте в звуковия файл рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" и финалната част на първата българска симфония. Изпълнението е на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Борис Спасов.
