Само пет дни преди президентските избори в САЩ на 8-и ноември националните проучвания на общественото мнение показват, че кандидатът на демократите Хилъри Клинтън е с малка преднина пред републиканеца Доналд Тръмп, която обаче се е свила в рамките на изминалата седмица.
Анкета на ABC News/Washington Post показа, че Клинтън води на национално ниво с 47% спрямо 45% за Тръмп.
Според The New York Times/CBS News преднината на кандидата на Демократическата партия спрямо този на Републиканската партия е 3%.
Осреднени резултати от последните националните проучвания, според агенция Real Clear Politics, показват, че Клинтън води на Тръмп с 47% на 45,3%.
Трябва обаче да се има предвид, че националните проучвания дават представа за цялостното настроение в страната, но тези анкети са по-маловажни в сравнение с проучванията щат по щат, които в действителност ще определят следващия президент.
За да бъде избран следващият президент на САЩ, е необходимо той да си осигури поне 270 гласа от 538-те гласа на общата Електорална комисия, като най-много гласове в тази комисия идват от щата Калифорния (55), следван от Тексас (38), Ню Йорк (29), Флорида (29), Пенсилвания (20), Илинойс (20), Охайо (18), Мичиган (16), Джорджия (16), Северна Каролина (15) и Вирджиния (13).
През последните няколко месеца както Клинтън, така и Тръмп съсредоточиха голяма част от времето и ресурсите си в редица по-малки щати, където резултатите между двамата са доста близки: Колорадо, Флорида, Айова, Мичиган, Невада, Ню Хемпшир, Северна Каролина, Охайо, Пенсилвания, Вирджиния и Уисконсин.
Според анализ на Cook Political Хилъри Клинтън е на път да получи 278 електорални гласа спрямо 214 за Тръмп, като все още не е ясно къде ще отидат останалите 46 гласа.
Подобна оценка на агенцията Real Clear Politics обаче показва, че към момента Клинтън е на път да получи сигурни 226 електорални гласа спрямо 180 за Тръмп, като 132 електорални гласа все още остават неясни.
В същото време последно проучване на Reuters/Ipsos отчита, че Хилъри Клинтън разполага с 256 солидни електорални гласа спрямо 236 за Доналд Тръмп, като в изборния ден кандидатът на демократите има потенциал да събере около 302 от общото 538 гласа. Трябва обаче да се има предвид, че само седмица по-рано твърдите гласове на Клинтън се оценяваха на 278 спрямо 218 за Тръмп.
Според Reuters/Ipsos през последните седем дни подкрепата за Тръмп се е повишила в 24 американски щата, като в същото време той регистрира загуба в едва 11 щата, докато подкрепата за Клинтън е нараснала с 13 щата, но е намаляла в 22 щата.
Това последно проучване също така показва, че Тръмп трябва да победи (да вземе електоралните гласове) във Флорида и в Северна Каролина, за да има добри шансове да спечели надпреварата за Белия дом, въпреки че има вероятност, дори при загуба на тези два щата, Клинтън отново да стане следващият американски президент.
Несигурният изход от предстоящите избори в САЩ продължава да оказва негативно влияние на световните капиталови пазари. Снощи пазарите на акции на "Уолстрийт" приключиха със загуби за осма поредна сесия на търговия - нещо, което не се беше случвало от световната финансова криза, стартирала през есента на 2008 година. Индексът на сините чипове DJIA се понижи с 0,16%, технологичният индекс Nasdaq падна с 0,92%, а широкият индекс S&P500 се понижи с 0,44%.
Щатската валута също продължава да бъде в губеща позиция на фона на опасенията, че Доналд Тръмп може да спечели надпреварата за Белия дом, тъй като подобен изход от изборите през следващата седмица би довело до рязко намаляване на шансовете за повишение на основната лихва на Фед на последното за годината заседание през декември.
Днес индексът на долара спрямо останалите основни валути се търгува около 97,244 пункта, бележейки загуба от 1,1% в рамките на изминаващата седмица и не много далеч от снощното триседмично дъно от 97,041 пункта.
Еврото се търгува малко над 1,1100 долара, след като вчера поскъпна до триседмичен връх от 1,1125 долара - точно под важната 100-дневна пълзяща средна около 1,1130/35 областта. В същото време "зелените пари" се търгуват около 103,00 йени - недалеч от 100-дневната пълзяща средна към 102,85/80 областта и от 4-седмичното дъно от 102,55 йени, ударено в четвъртък. Доларът остава под натиск и спрямо швейцарската валута към 0,9740 нивото - малко над 5-седмичните дъна около 0,9695 франка, но и под важните 100 и 200-дневни пълзящи средни около 0,9770/75 швейцарски франка.
Междувременно британската лира опитва известна консолидация след нейното вчерашно рязко поскъпване на валутния пазар, което беше в резултат на два основни фактора:
(1) Сигналите от страна на Английската централна банка, че повече няма да намалява лихвените си ставки и намеците, че дори може да обмисли повишение на лихвите с оглед на по-доброто от очакваното икономическо представяне на Великобритания след гласуването за Brexit и доста рязкото повишение на британската инфлация
(2) Изненадващото решение на Висшия съд в Лондон, че британското правителство не може еднолично да вземе решение, кога да стартира официалния преговорен процес за излизане на страната от ЕС, без преди това да получи подкрепата на парламента.
Паундът се търгува точно под неговия вчерашен 4-седмичен връх от 1,2494 долара - най-високо негово ниво след "срива" на британската лира на 7-и октомври с над 6% от нива около 1,2600 долара. Еврото от своя страна опита стабилизация около 0,8900 паунда, след като вчера падна за кратко до 4-седмично дъно около 0,8859 нивото.
Неясният изход от предстоящата президентска надпревара в САЩ ще продължава да бъде основен акцент както за американските, така и за световните капиталови пазари, но днес инвеститорите от двете страни на Океана ще следят с напрегнато внимание и важния доклад за състоянието на трудовия пазар във водещата световна икономика през октомври.
