Още за старите ирландски легенди, както и за средновековната музика на Фламандия, можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца”.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Старите ирландски легенди разказват за ужасната призрачна банша, която предсказвала смъртта на този, който я срещне или чуе. Тя се явявала само пред потомците на пет ирландски рода: О’Нийл, О’Брайънс, О’Конърс, О’Грейдис и Кавана, както и на техните далечни роднини. Затова някои я смятали за призрак на починала жена, принадлежала към някоя от тези фамилии. Понякога се появявала като млада жена, която разресва косите си с гребен, друг път - като дрипава баба или перачка, която пере кървавите дрехи на тези, на които им предстои да умрат. Винаги е с качулка на главата. Може да приема и образа на животни - гарван, кон или невестулка. Плачът й понякога звучи като скърцане на клони, друг път прилича на вика на бухал.
Думата „банша”, по всяка вероятност, идва от ирландското bean sídhe, bean - означава жена и sídhe или Ши - семе, което заедно може да се преведе като „жена от семена” или „жена от друг свят”. Образът на баншите води началото си още от келтската митология. По-късно се появява и в различни литературни произведения. Омагьосаната гора от легендата за Крал Артур е пълна с феи-банши. Понякога образите на баншите са близки до тези на русалките - те отвличат странстващите рицари, карат ги да се влюбят в тях, а после ги изоставят безсилни и самотни. Банши има и в произведенията на съвременни автори като Тери Пратчет, Клифърд Саймък и Джоан Роулинг.
