Покойният проф. Пламен Цветков, който неведнъж е гостувал в предаването „Премълчаната история”, определяше така голямата грашка на българските политици и на цар Борис III по време на Втората световна война: „За разлика от Финландия, която знаеше, че трябва да се поддържат добри отношения със Съединените щати, дори за сметка на отношенията със Съветска Русия, България подъдржаше добри отношения с Москва, но пък за сметка на това обяви война на САЩ и Великобритания”. Историческата грешка доведе до поглъщането на България в орбитата на СССР, който – въпреки обявения неутралитет в началото на септември, обяви война на страна на 8 септември 1944 г., след което на власт дойдоха представителите на Отечествения фронт начело с Комунистическата партия. 
Малцина обаче знаят, че в края на своето царуване цар Борис III е сондирал с американски представители възможността за излизане на България от Тристранния пакт – план, разработен от американския полковник Уилям Донован със знанието на държавния секретар Джон Фостър Дълес, благодарение на дипломатическите контакти на неговия брат Алън Дълес. Планът е предвиждал няколко по-малки страни, съюзници на Хитлер, да излязат от коалицията и да оформят един неутрален блок, който – ако трябва, дори да се противопостави на политиката на Берлин. Освен България, Донован предвиждал в тази група държави да се включат също Унгария и Румъния. След усилени дипломатически совалки, придвижили намерението до степен да се обсъжда във Вашингтон от военното командване, планът се осуетява със смъртта на българския цар. За всички тези скрити ходове разказва сборникът документи, публикуван на английски език: „Allied deliberations on Bulgaria World War II”, със съставителството на американския учен Alfred M. Beck и от българска страна Лъчезар Тошев. Едновременно с това ще разговаряме и за поредния том документи, издавани от Държавна агенция „Архиви” (ДАА), отнасящи за годините 1944-1947, свързани с несъстоялото се излизане на България от Оста.
Гости на предаването „Премълчаната история” бяха Лъчезар Тошев и д-р Михаил Груев, директор на Държавна агенция „Архиви“.
