4
На първо място операта звучи много добре в Албърт хол. Защото, знаете - голям мащаб! „Делото Макропулос“ е добър пример за творба, която не се поставя често в Лондон и е прекрасно да може да се види в Албърт Хол. Но всъщност, операта идва и си отива. Преди няколко години тук е представена цялата тетралогия на Вагнер, в предишни сезони е имало още опери... Аз не мисля преднамерено да представяме повече опери на Промс. Просто може би в определени години ще правим опери, когато това изглежда подходящо.
Кое е най-хубавото нещо, което ще запомните от Глайндборн? Това са почти 15 години от живота Ви. Разкажете нещо и за Гас Кристи и прекрасната му съпруга (американското сопрано Даниел де Нийз) - новата Оудри Майлдмей, същата любовна история.
Вижте, имам толкова много щастливи спомени от Глайндборн. Всъщност тази сутрин говорих с тях, имах въпрос. Когато затворих телефона, помислих колко хубаво е, че мога да се обадя на всички колеги там. Мисля, че това важи за всеки, свързан с някакви организации. В крайна сметка най-важното са хората, които запомняш. Разбира се, ще запомня някои от постановките, с които много се гордея, но също така невероятната група хора, които са там. Споменахте Гас. Той застана начело на фестивала, а аз станах изпълнителен директор почти по едно и също време. Той е просто фантастичен, когато работиш с него. Също така съм свидетел как Даниел де Нийз направи дебют на сцената в Глайндборн и в крайна сметка дебютира като новата булка на „големия бос”. Тъй че съм видял малка част както от професионалната, така и от личната история на Глайндборн. Обичам да се връщам там като посетител. Това винаги ще остане за мен специално място.
Преди време доста се писа и говори за „Тристан и Изолда” от 2003 на немския режисьор Николаус Ленхоф, който почина миналото лято. Това беше първата опера на Вагнер, направена в Глайндборн, диригент беше Иржи Белохлавек, а през 2009 възстановката дирижира Владимир Юровски. Другото заглавие, съвсем ново за Глайндборн, за което съм чела, е „Били Бъд” - постановка от 2010 на британския режисьор Майкъл Грандидж и диригента Марк Елдър. Две опери, абсолютно нови за този фестивал.
Да, Вие споменахте две опери, които бяха много специални за мен тогава. Аз ще спомена още две: едната беше „Кралицата Фея” на Пърсел - малко луда постановка, но всъщност творба, която смятам за един от най-великите английски шедьоври. А другата беше миналата година - „Саул” на Хендел, режисирана от Бари Коски. Имах страхотния късмет последното ми лято да завърши с оратория, поставена от Бари. Това бе много важно за мен. Обичам ораториите на Хендел, а и това беше една от пиесите, пожънали най-голям успех по мое време.
На финала на разговора Дейвид Пикард заяви, че с поста директор на Би Би Си Промс е постигнал най-големите си амбиции и се наслаждава на това. Според него Би Би Си е: абсолютно удивителна организация. Една от причините, заради която ми е толкова приятно тук е, че имам невероятен екип. С мен работят чудесни хора, които поддържат всички инициативи около Промс. Имам подкрепата на Би Би Си 3 и решаващото - Тони Хол, генералният директор на Би Би Си, наистина е много загрижен за фестивала; за това, което правим; за нас. Имаме огромна подкрепа.
Подробности чуйте в интервюто, което излъчихме в „Неделен следобед” на 23 октомври.
Снимки в галерията: BBC Proms/Chris Christodoulou
