Работодателите не приемат ръст на минималната работна заплата (МРЗ) с 10 на сто от догодина като смятат, че той не отчита фактори като инфлацията, производителността на труда, заетостта и икономическия растеж. Затова синдикатите предлагат базов механизъм, по който да се изчислява ръста.
Любен Томев от КНСБ обясни:
Ние предлагаме да има определен коефициент (като долна граница на преговорите) към линията на бедност. Този коефициент да служи като минималния праг на коридора, в който се договаря, и като горна граница да служи 50 процента от средната работна заплата. И там се водят преговорите, в рамките на този диапазон - до постигане на консенсусно решение.
Принципът се доближава до предложения от работодателите, но разминаването произтича от конкретни параметри, коментира Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК):
Там се дават много високи рефери за долна и горна граница за ръста на минималната работна заплата, включително до 60 процента, по-скоро от средната работна заплата. Такива средни нива на минимална към средна заплата в нито една държава членка (на ЕС) не съществува. Средното съотношение се движи в порядъка на около 40 процента.
Работодателите канят синдикатите на консултации по механизма за определяне на минималната работна заплата, както и за размера й за 2017 година.
