Коста Колев още приживе е наричан епоха, явление, легенда в жанра на авторската музика в народен стил. Тази година отбелязваме 95 години от рождението на именития ни композитор и диригент. Както сам признава, творчеството му е посветено ...единствено и само на българската звучност. Забележително е звукозаписното му наследство във фонда на БНР. Повече от 4 000 са регистрираните записи на песни, инструментални мелодии, хора, сюити, музикално танцови творби, реализирани от майстора на фолклорната обработка, и под диригентския му жест.
При авторската си намеса като композитор Коста Колев винаги е спазвал чистота на стила, диалекта, съобразявал се е със спецификата на фолклорните образци. Той е сред първите, които умело смесват звука на традиционни и класически инструменти. Неговото творчество е основополагащо за музикалното обучение по фолклор в специализирани училища и университети. Мнозина дължат първите си стъпки в композирането, благодарение на неговия опит. Разказва неговата съпруга, народната певица Мария Лешкова.
Чест е да бъдеш негов партньор и в живота, и в работата. Ние прекарахме много хубави години заедно. Бог беше благосклонен да му дари дълъг живот, много неща да преживеем заедно. Той не беше лесен за разгадаване, не се разкриваше лесно. Когато идва в София след войната, неговите близки са смятали, че да се занимава с музика е празна работа, въпреки че започва от дете да свири на акордеон и сам се образова в музиката. Всъщност Парашкев Хаджиев го отказва от зъболекарството, за което го пращат да учи. Най-важното, което научих, е да черпя идеи от автентичния материал. Това правеше и той. Скоро открих бележки, писани под една партитура – „единствено и само българска звучност“. Когато го срещнах бях само на 23 години. Бях завършила вече Музикалната академия в Пловдив, но той ме съветваше – за начина, по който да подбирам репертоара или това, което правя с песента да има висока художествена стойност. Да не напомня на никоя друга. Работил е в журито на всички събори, надпявания и пр. И се е връщал с много събран материал от всички фолклорни области. Приживе имаше признанието на колеги и публика, надяваше се младите хора да почерпят от неговия опит. Имаше много предложения да преподава, обаче казваше: „Нямам време, мен ме влече творческата работа. Който иска да идва, да слуша, да ме пита“. Преглеждал е разбира се партитури на колеги, които са искали съвета му. Много работеше за радиото, както и за всички състави, обърнали се към него. Ако отиваше да записва в радио Стара Загора например, използваше местни музиканти, които носят стила на Тракия. Мотивираше музикантите да записват, амбицираше ги, провокираше ги. В момента дигитализирам най-важните неща от неговото творчество, но по-голямата ми грижа е да предоставя на младите хора архивния материал от съборите – неизвестни песни. Работя върху такъв сборник с народни песни от цяла България, който мисля ще свърши добра работа на младите изпълнители.
