Основните символи, избродирани по пазвите и ръкавите на българските женски и мъжки ризи и втъкани в престилките и килимите, са на хиляди години и представляват заклинания.
Ябълките, наречени още елбетица (от старите български думи елем и бехт – едно и осем, т.е. осем в едно), представляват двоен кръст и символизират осемте посоки на света – четирите основни (север, юг, изток, запад) и четирите междинни, както и осемте основни положения на слънцето през годината – в началото и в края на всеки сезон. Така елбетицата носи благословията на вселената за здраве и хармония в живота на човека.
Куковото цвете или кукурякът, изобразено с три листа, също е свързано с хармонията между трите основни енергии – земната, небесната и човешката и също се поставя за закрила и за здраве. В килимите на Балканите, в Близкия изток и Кавказ, фигурата често се изобразява около друга, известна като „Дървото на живота”. То е друг основен мотив в българската шевица. Изобразява се с корени и птици в короната, символизира връзката между подземния, небесния и човешкия свят и помага на човека да намери равновесието между небесните и подземните сили (доброто и злото) вътре в себе си.
Маказа (разклонението) представлява фигура от две кръстосани и една вертикална осмица (общо три), изобразявани по-често като съединени по различен начин триъгълници. Той символизира мъдрата костенурка, върху която, според нашите деди, се крепи земята.
Още за значението на фигурите в българските шевици, както и прекрасните стенописи на църквата „Свети Димитър“ край Бобошево, можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.
