Флоренция, 1 март 1423 година. Домът на фамилия Бранкачи - една от най-влиятелните фамилии във Флоренция. Феличе Бранкачи току-що е приел художника Томазо да Кристофоро-Фини, по-известен като Мазолино - има специална поръчка за него…
Така започва работата по капела Бранкачи в църквата Санта Мария дел Кармине във Флоренция. Мазолино се заема с първия етап - фреските в люнета и на свода. После художникът заминава за Унгария, а ученикът му Мазачо продължава да рисува до завръщането на своя учител.
Цикълът фрески в капела Бранкачи е подчинен основно на житието на апостол Петър и на темата за първородния грях. Мазачо и Мазолино си разделят работата поравно. И двамата рисуват образите на Адам и Ева - Мазолино в „Грехопадение”, а Мазачо - в „Прогонването от Рая”. Фигурите на Мазолино са красиви и изящни, а тези на Мазачо са доста по-реалистични. Най-известната фреска на Мазолино „Възкресението на Тавита“ е точно срещу фреската на Мазачо „Чудото със шекела“.Фреските на Мазачо в капела Бранкачи са сред шедьоврите на Ренесансовата живопис. Художникът обръща специално внимание на разположението на прозорците в параклиса и разполага фигурите си така, сякаш те се осветяват точно оттам. Затова изображенията често изглеждат като триизмерни - обемът им е предаден чрез играта на светлосенките.
Още за италианските шедьоври, за миниатюрите на белгийския художник Симон Бенинг и за тайните на двореца Топкапъ - в поредния епизод на „История на изкуството за деца”.
