Заораване и провиране през дреха са старинни обичаи, свързани по своя смисъл и действие. Те се извършвали при пълно мълчание, в потайни доби (след залез и преди първи петли), а т.нар. „близначен култ“ има водещо значение.
Заораването някога извършвали за предпазване от епидемии, градушка, наводнение, пожар, както и от демоничните същества, които можели да навредят на хората. Случвало се да пресъхнат кладенците в селото, лоша болест да покоси много от обитателите му или друга беда да направи невъзможен живота на общността. Тогава старейшините избирали ново място – голяма поляна върху стабилна почва, в близост до водни източници, добре защитена от гори и пр. За защита на новото село извършвали заораване. Поредицата от ритуали прилагали и ако бедствие е сполетяло хората (разбира се, без да се преселват). Подготовката за обичая е доста трудна, има много изисквания и затова се извършвал рядко. Това свидетелства видният етнограф Димитър Маринов. В началото на ХХ век той пише, че е намерил само едно заорано село (и стотина години по-рано, т.е. някъде през ХIХ в.), а в много други е получил сведения за обичая. При това – само в Източна България. В някои от селищата имало преселници от Одрин, Лозенград, Дедеагач и др. Според него, в Средна Северна и Западна България този обред не е съществувал.
В какво се състои заораването: първо се намира „близнило дърво“ – т.е. от корена да излизат два ствола. Те биват отсечени и от тях се изработват дървените части на ралото. Желязото за палешника се събира от девет места – девет различни околии. Самият палешник се изковава за една нощ от ковачи близнаци. Кове се само нощно време. Когато пропеят първи петли, работата спира. При изработването на ралото, участниците трябва да са напълно голи и да спазват ритуално мълчание. Щом уредът е готов, други братя близнаци впрягат два вола (също близнаци) и изорават една или три бразди около селото. Орачите също трябва да са голи, орат в потайна доба. С браздите очертават три концентрични кръга на 2-3 метра разстояние един от друг. При извършване на заораването, някога непременно известявали цялото село и никой не излизал от дома си. Никого не пускали и да влиза в селото – завардени били всички кръстопътища. Народното схващане е, че, ако някой види ритуалното заораване, то губи магическата си сила и не може да спира бедствия и болести. В някои селища близнаците тръгвали в противоположни посоки и на мястото, на което се срещали, колели воловете и ги заравяли, заедно с катинар, заключен с ключ.
Много често този обред е придружен от други магически действия. След заораването се гаси огънят във всички огнища – нещо, което се прави само в определени от традицията дни. Братята близнаци добивали жив огън по възможно най-първичния способ – чрез триене на сухи дървета. От този огън взимали всички и го занасяли в домовете си. Според поверието живият или младият огън прогонва злото. На някои места по време на заораването и добиването на огъня, две девойки близначки месели обреден хляб.
Трудноизпълнимият обред заораване на някои места бил заместван от т.нар. провиране през дреха. Интересен е фактът, че сведения за него са намерени в селищата, в които извършвали заораване. За обичая е необходима черна вълна и „чисти“ жени или моми, които да я подготвят. Първо намирали черен овен, остригвали вълната, изпирали я, изсушавали, изпридали и изтъкавали плат, от който ушивали дреха. На някои места вместо вълна използвали коноп. Всичко това трябвало да се извърши за една нощ – вълната се стриже след залез слънце, а дрехата до е готова преди изгрев. Жените се събирали в някоя крайна селска къща и изтъкавали платното, наричано „чумино“ (от чума). Приготвена по този начин, дрехата (или платното) е лековита и магическа. През нея (а на места – през платното) се провирали всички от дома. Тъй като тук също е необходимо участниците да са голи, мъжете и жените го извършвали поотделно, в потайна доба. Провирането става извън селото – в градина, нива и т.н. Вярва се, че хора, проврели се през такава дреха, стават недосегаеми за всякакви болести. След това дрехата се дава на съседите, помагали при изработването ѝ. Ако обредът се извършвал за цялата общност, мома без родители яхвала като кон платното и обикаляла три пъти селото. След третата обиколка платното, заедно с уредите, с които е изработено (кросно, хурка, вретено и пр.) заравяли в чужд синор. Вярвали, че така заравят и лошотиите, които дебнат човека отвсякъде.
