Фрагмент от Втора част на Концерт за цигулка и оркестър № 2 на Сергей Прокофиев – запис от 12 декември 1968 г. на Бургаската филхармония, солист е Георги Бадев, дирижира Иван Вулпе.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Такъв цигулар се ражда веднъж на 100 години, а може би и на повече – това бяха думите на Стойка Миланова, една от звездите в цигулковия ни небосклон, малко след вестта за смъртта на Георги Бадев на 30 юли 2015 г. Близките и колегите най-лесно и бързо осъзнават загубата, тя отеква на различни нива в тях и пулсира дълго според качеството на връзката. За другите, които познавахме или мислихме, че познаваме изкуството и величината на цигуларя Георги Бадев започва новият му живот в нас, задължителното сякаш преоткриване на екстраординерните му качества на цигулар, на неговата цялостност като музикант и артист. Внушителната дълбочина, точността на всеки щрих, прецизно следване на авторския замисъл, без това ни най-малко да пречи на личния, неговия, Бадевски почерк. С него така естествено и свободно, без никакви преднамерени цигулкови трикове и ефекти разбирате вълнението, чувствата, състоянието, мисълта, „тези късчета живот“, които изграждат произведението. Нищо, че сте го слушали много пъти в различни (и великолепни) интерпретации. Няма да чуете нищо пределно познато и нищо, което е измислено и цели да ви грабне и да ви зашемети. По-скоро ще усетите, че един Голям майстор разговаря с друг Голям майстор, на език, който е техен, общ. Композиторът и неговият изпълнител, който умее да превърне струнния инструмент на който свири, в част от Свещеното пространство на сърцето и да прекара звукът му през разтопеното му злато. „Извънредно много обеднях, ние всички обедняхме“, това бе първата емоционална реакция на цигуларя Минчо Минчев след загубата на Георги Бадев. Нека година по-късно си кажем, ние бяхме съвременници с този толкова надарен, превъзходен музикант от световна величина и продължаваме да се радваме на богатството, което той ни остави, можем да бъдем отново и отново с красотата на духа на Георги Бадев, има от нея във всеки негов запис.
