Често пъти на някои събития, обществени дискусии, свързани с деца в риск или пък с философско-етичните проблеми на обществото можете да забележите скромен монах в черно расо, който почти незабележимо и извън споровете повдига някакъв проблем – в повечето случаи социален, и чака отговор на конкретни въпроси… Това е игуменът на Кладнишкия манастир „Св. Николай Мираклийски“ – Рафаил, на когото енориашите му от близкото до София село Кладница се смеят, че често става медийна звезда…
Все пак игумен Рафаил е героят на „Истории в ефира“ не защото на няколко пъти е станал център в медиите със своите категорични позиции… По въпроса с бежанците влезе в противоречие с официалната позиция на Българската православна църква срещу допускането на повече бежанци у нас, има своя собствена позиция по въпросите на толерантността, изказа се остро срещу така обичаните от светските хора курбани за празници на светии, изобщо има мнение по много обществени проблеми…
И макар обществените изяви на отец Рафаил сами по себе си да са достатъчно интересни – все пак неговата основна житейска задача, която е превърнал в съдба - е грижата за деца, останали без родители, без дом и без семейства…
Постоянния интерес на отец Рафаил към децата в риск датира от най-младите му години, когато след завършването на Богословския факултет няколко години е работил като социален работник в София, точно по времето, когато тези служби едва-едва започваха да работят… години след завършването на факултета е решил да се посвети изцяло на църквата и се е подстригал като монах…
Човек би си представил Рафаил като един благ свещеник, чиято основна задача е просто да успокоява и призовава за християнско търпение страдащите от своите собствени проблеми или чиновническо бездушие деца и възрастни… както подобава на свещеник. Не, в повечето случаи отец Рафаил обикаля домовете за деца в риск, работи с неправителствени организации, досажда на съда, на прокуратурата и на местните власти, когато разбере за някакъв проблем… Съдбата му да помага го е срещнала с различни несправедливости по отношение на най-беззащитните – децата…
Може би по тази причина чести негови дестинации са управленията МВР в Пернишкия регион, където често е викан за свидетел по някои дела свързани с деца, кметските кабинети и дори столичните големи институции…
В разговора за „Нашият ден“ отец Рафаил пропуска да спомене, че лично се е погрижил някои изведени от институции деца да започнат посещения при логопед, при психотерапевт, при специализиран лекар… той понякога е много доволен, че първите срещи между родители и деца – когато става дума за „завръщане“, стават в църквата… там е малко по-лесно близките, разделени по силата на някакви обстоятелства – да се „намерят“ отново… В това е силата на вярата и на християнските ценности, а не в езическите курбани, поклони и салтанати – така смята той…
Йеромонах Рафаил е лауреат на специалния приз „Гражданска доблест“ за 2015 година за „смела гражданска позиция“…
Независимо от медийната известност, игумен Рафаил не желае да замени малкия, зле изглеждащ в момента манастир с амбицията да се премести в някой голям, известен божи храм с много посещения… Макар да казва, че всичко е Божия промисъл – засега не би заменил нито Кладнишкия манастир, нито енориашите си от Кладница, нито честите безплатни кръщения на деца без родители…
