Съвсем нормално е, когато хората, особено по-необразованите, по-младите, виждат такива примери от представители на държавата, да не разпознават, че това е неправомерно и укоримо. И оттук по принципа на "снежната топка" – колкото повече се говори по този начин, толкова повече този начин на говорене се приема за нормален и приемлив и се налага не като субкултура, а като доминираща култура на говорене срещу малцинствата.
Според адвокат Екимджиев следващата стъпка е, когато е налице състояние, при което и тези, които използват езика на омразата, не разбират, че това не е нормално и правомерно:
Много наши политици, включително и премиерът даваше одобрителна оценка не само на думи, но и на действия, насочени срещу мигранти на българската територия. Всички помним, че хора като Динко и Перата първоначално бяха поощрявани от представители на различните власти за тяхната саморазправа с мигрантите. След като действията заслужават позитивна обществена оценка, то какво остава за речта.
Често пъти думите са едновременно и призиви, думата призив - тънката червена нишка между думата, подстрекателството и вече расисткото действие. Това е опасната граница, към която ние се доближаваме с всяка изминала година с толерирането на тази опасна реч на омразата.
Много е опасно в едно незряло общество, в една млада демокрация като българската, ако темата се преекспонира, това да ни хвърли в другата крайност, да засегне свободата на словото, правото на получаване и разпространяване на информация, които са също конституционно защитими ценности.
Адвокат Екимджиев смята, че трябва да има реакция, дългосрочна политика и национална стратегия, която да отчита и тази опасност от ограничаване на свободата на словото.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.