Още с приемането на Конституцията преди 25 години се очертаха два лагера – силите на статуквото и силите на радикалната промяна. Имаше подозрения, че с нея се прави опит за бетониране на статуквото, да се направи преход, който да облагодетелства силите на стария режим.
Тази Конституция сякаш пада от Марс – не може да излизаш от тоталитарна държава и по никакъв начин да не реферираш към това близко минало. Не е така в Конституцията на Унгария, на Полша. Но при нас всичко беше много инструментализирано.
Относно отпадането на Великото народно събрание като институт преподавателят отбеляза, че отпадането на ВНС през свикване на такова, което да отмени самото себе си – така, както е зададена процедурата, намалява възможностите за подобна инициатива:
Това е въпрос на конституционна еволюция, на тълкуване от страна на Конституционния съд. Конституцията е с доста гъвкав текст и позволява тълкуване. Би било разумно ако се отмени статутът на ВНС, да остане възможност за свикване на конституционни референдуми, така че наистина да имаме директно изразяване на народната воля при решаването на най-важните въпроси за държавата.
Конституционалистът изтъкна, че българските политици все още не вярват достатъчно на гражданите и направи паралел с британския референдум, след който нито един политик отляво или отдясно не е поставил под въпрос волята на гражданите, защото в една демокрация гражданите би следвало да имат последната дума, дори нещо да не са разбрали.
Според Славов Конституцията, която е довела до разделение в първия етап на демократичния преход, все пак се е превърнала в работещ документ, въпреки компромисните текстове в нея, сред които той открои поста на вицепрезидента и изискването президентът да е живял през последните пет години в страната. Атанас Славов смята още, че изначално заложеният модел в главата за съдебната власт е погрешен.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
