Целият проблем е в това, че населението в няколко източноевропейски страни живее в чувство за заплашеност. Балтийските държави, Полша и Румъния са основните субекти. Действащите правителства на Чехия, Словакия, Унгария и България пък не изразяват такива чувства на застрашеност и нямат изискване към НАТО да ги пази.
Това каза за предаването „Хоризонт за вас“ социологът Андрей Райчев, според когото основната причина за това чувство е различния прочит на анексирането на Крим - като присъединяване на територия със собствено население или като анексия на чужда земя.
Човекът е това, което е в главата на човека. В този смисъл, те се чувстват застрашени, значи са застрашени. Целият въпрос е, че НАТО просто е задължено да им осигури сигурност и на това се дължи цяла серия от действия на НАТО, включително самата среща във Варшава.
Така е направен човекът, така са направени неговите страхове, че страховете раждат страх. В дадени случаи, виждате много ясно, че НАТО-вски дейци отчетливо говорят доста ястребски: "Ние няма да позволим Русия и т.н. " - нещо, което страшно дразни руснаците. Много сериозно ги дразни. Не бих искал да вземам страна и не е въпросът кой е прав - това е обективна реалност, от която България специално много губи, защото България няма страхове от Русия, с изключение на някои много малки слоеве от населението и с изключение на едни професионални политолози, които получават пари.
Според Райчев „дреболии в момента разделят Русия и Запада” и те няма да станат причини за война.
Тук няма фундаментално противоречие. Това не е онова противоречие, което беше между световната комунистическа система и световната некомунистическа система. Сега имаме по-скоро един опит на Русия да се върне като политическа сила и нежеланието на Запада да я приема в тази роля и надцакване по тази линия. Това не е причина за световна война.
