След „бомбата“, пусната от „Дейли Експрес“ (че се подготвя план, съгласно който всички държави, членки на ЕС трябва да приемат единната валута като контрамярка срещу Брекзита) днес в „Нашият ден“ разговаряхме за позицията на България по този въпрос. След като формално сме изпълнили Маастрихтските критерии за членство искаме ли да влезем по-бързо в т. нар. „чакалня на Еврозоната“, т.е. да участваме във валутния механизъм (ERM II), добра стратегия ли е това за страната ни, как би се отразило това на лихвените проценти и на инвестиционния климат, какъв ще бъде изобщо ефектът върху икономиката ни? И дали всички коментари по темата в момента не могат да се оприличат на притеснение, че закъсняваме за рожден ден, за който всъщност още не сме поканени? Разговаряхме не с когото и да е, а с Петър Андронов – председател на УС на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на СИБанк, който гостува в студиото на предаването.
Разговаряхме, разбира се, и за оценката на активите и за стрес тестовете в българските банки – това важно „упражнение“, което допълнително повишава градусите в банковата ни система през това лято.
В Европа никой не коментира този въпрос. Никой не мисли за промяна на правилата в еврозоната само заради напускането на Великобритания.
Тук, в България, създадохме прекалено много полемика за нещо, което очевидно не е в дневния ред на Европа. Всъщност в немалка степен еврото е проникнало в нашия живот, на практика голяма част от сделките се извършват или се котират в евро. В някаква степен ние сме приобщени към проблемите в еврозоната, но не сме в Европейския банков съюз и не сме част от системите на европейските централни банки, които разпределят ликвидност и подкрепят търговските банки. Общо взето, ние се намираме в някакво квази-членство в еврозоната, без обаче де са ни достъпни всички вреди и ползи от него.
Според Петър Андронов не бива да храним илюзии, че влизането в еврозоната ще реши автоматично всичките ни проблеми:
Ние ще влезем в еврозоната, когато вече ще сме решили голяма част от проблемите си, не бива да очакваме обратното – че ще ги решим, когато се присъединим. Такава е логиката на процеса, а и политическите решения занапред, които ще имат все по-голяма роля, ще бъдат точно в тази посока. Критериите няма да обхващат само числовите измерители, политическите критерии и степента на зрялост на едно стопанство ще бъдат определящи.
Очакването да влезем по-скоро в еврозоната би могло да бъде реализирано само ако сме готови да добавим сигурност и стабилност в нея, иначе не е логично да се случи. Не можем да считаме, че е еврозоната е един кораб, на който можем да се качим веднага. Тя има своите проблеми, които трябва да реши, както и ние трябва да решим своите.
В момента нямаме основания да прибързваме с членството си, защото в този момент то няма как да ни помогне да решим собствените си проблеми. Сега еврозоната не чака никого да влиза и не се готви за това. Тя се е концентрирала върху вътрешните си въпроси.
