В новата книга „Икономична класа“ на голямата ни поетеса има едно стихотворение, което гласи така: Какво гледаш, онова там не е храна, онова там е кулинарно шоу.
И толкова. Икономичната „употреба“ на думите при Екатерина Йосифова се съчетава освен с дълбоки пластове смисъл, често с иронична, самоиронична или просто с усмивка, понякога саркастична, понякога даже гневна, остра. Поспрете с тази храна за тялото, нахранете душата, приканва между редовете поетесата и това стихотворение от три реда заедно със заглавието, се уголемява, а малкото му думи като че обхващат основната част от съществуването на днешния човек, провокират. Виждам каквото виждам. Не е огледало пише Катя Йосифова в друго тристишие, включително заглавието, довела до съвършенство остъргването на стихотворенията от думи, от излишното, за да им даде свободата на многозначността. Едва ли има по-свободен поет от нея в българската литература. Какво ни казва тя? Може да се живее просто, може да се съсредоточим върху важните неща, може да бъдем щастливи – по дзен или не, но също може да ни боли, можем да сме самотни единаци, да сме тъжни или ядосани... Можем да живеем с любов и без любов, но без книги – не можем. В стихосбирката „Икономична класа“, събрала стари и нови кратки стихотворения, се научаваме как се „преправят“ спомени, а също и стихотворения, научаваме се на простота и на достойнство, на рязка мекота, на любопитство и мъдрост, на неостаряване и нe приемане на смъртта; улавяме стакатото на тези стихотворения, неравноделния им ритъм: Знам си каквото си знам. Знам моя си език.
И толкова. Икономичната „употреба“ на думите при Екатерина Йосифова се съчетава освен с дълбоки пластове смисъл, често с иронична, самоиронична или просто с усмивка, понякога саркастична, понякога даже гневна, остра. Поспрете с тази храна за тялото, нахранете душата, приканва между редовете поетесата и това стихотворение от три реда заедно със заглавието, се уголемява, а малкото му думи като че обхващат основната част от съществуването на днешния човек, провокират.
