Президентът Росен Плевнелиев посочи енергетиката като най-тежко засегнатия от корупцията сектор у нас.
Това стана на форум, организиран от Центъра за изследване на демокрацията и озаглавен: "Завладявяне на държавата: противодействие на административната и политическата корупция".
В поредния си годишен доклад неправителствената организация отчита увеличаване на административната и политическата корупция, въпреки предприеманите през годините законодателни и организационни мерки.
Корупцията не може да бъде въпрос на няколко "гнили ябълки", а по-скоро е системен проблем.
Според данните, по време на кабинета "Орешарски" 23,3 процента от пълнолетните признават, че са участвали в корупционни сделки поне веднаж през изминалата година. Този политически момент анализира и президента Росен Плевнелиев.
Мандатът на правителството на Орешарски беше еднозначно определено от изследователи и анализатори като период с най-висока степен на завладяване на държавата, което доведе до арогантна и непоносима злоупотреба с власт.
Анализът на държавния глава обаче се върна далеч преди протестната 2013-2014
според когото обаче в по-дългосрочен назад във времето аспект - най-поразена от корупцията се е оказала енергетиката.
Една държава не би била суверенна без либерализация на енергийния пазар, каза държавният глава .
Държавният глава нарече корупцията "допълнителен данък за достъп до публични услуги".
Президентът подкрепи проекта за Закон за противодействие на корупцията и предупреди, че той няма как да проработи, ако е плод на компромис.
На форума, посветен на проблемите на корупцията, държавният глава беше категоричен, че антикорупционният закон може да осигури легитимна база за борбата с това явление. Вицепремиерът Меглена Кунева пък напомни, че той не е панацея и има два основни инструмента:
Конфликт на интереси, проверка на имущество, това е, което може този закон и го може по висшите етажи. Това е, което ще направим.
Тревога от констатациите в доклада на ЦИД изразиха вътрешният и правосъдният министър Румяна Бъчварова и Екатерина Захариева:
Най-важната цел, според мен, трябва да бъде това да не воюваме с държавата си.
Той наистина трябва да брани държавата си. Тук не става въпрос за едни пари, както обикновено се случва, тук става въпрос да отвоюваме държавата си и аз се надявам, че наистина ще има много хора, които да работят за това.
За нерегламентирани контакти между политици и магистрати говориха председателят на ВКС
Лозан Панов и членът на ВСС
Соня Найденова.
За констатираното от доклада на Центъра за изследване на демокрацията политическо влияние върху органите на Темида призна председателят на ВКС Лозан Панов с конкретен пример:
Когато член на ВСС и член на ВКС получава есемес с уклончиво съдържание от министър-председателя, минути преди важно гласуване, свързано с разкриването на политическо влияние върху ВСС, то получателят на есемеса трябва да направи така, че ясно да се разграничи от подобен тип взаимоотношение и твърдо да отстои своята свобода. В крайна сметка политиците достигат до там, докъдето им се позволи.
За нерегламентирани магистратско-политически контакти говори и члена на ВСС Соня Найденова, самокритично към съдебния кадрови орган, но и към политиците.
Защото във всичките години на прехода употребиха съдебната власт като се опитваха, както законодателно, така и неформално да я деформиратп като създадоха ВСС, съда и прокуратурата възможности за олигархична форма на влияние, чрез които да се реализират, както външни, така и вътрешни въздействия, а това прави съдебната власт по-слаба и неспособна да се бори с корупцията.
Соня Найденова разкритикува и прокуратурата за признатия от нея неуспех в разследването на високата корупция. Заради това признание от центъра за изследване на демокрацията предлагат създаването на независим от обвинител номер едно антикорупционна прокуратура, предложение, което на няколко пъти досега беше отхвърлено от магистрати и политици.
От звуковия файл можете да чуете репортаж на Силвия Великова.
