Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Вчера бе приет на първо четене дълго отлаганият и дълго обсъжданият в обществото Закон за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, по-известен като „законът Кунева“, тъй като сегашният министър на образованието го бе внесла далеч преди да стане министър на образованието. Първата редакция на закона беше подложена на остра критика, после се явиха други, неотложни задачи пред правителството и парламента, а накрая – всички трябваше да се съобразят с това, че сегашното законодателство в тази сфера не върши никаква работа. В България в момента работят поне осем, може и да са повече комисии срещу корупцията – към Министерския съвет, към МВР, към Министерството на правосъдието, към… каквато и да е институция да се сетите. Обаче към днешна дата тези институции не работят, към тях не се обръщат гражданите или ако се обръщат – техните жалби не получават отговор. Ето защо се налагаше промяна в законодателството, не защото обществото отдавна иска това, а защото нивото на корупция в България отдавна прави впечатление в европейските среди – не защото там са защитени от корупция, а защото тук, в България – корупцията не е само във високите етажи на властта, а защото бавно и постепенно се сраства с всички обществени слоеве (дори в детските градини, дори и в училищата) и оттам натам навсякъде. Вчера, малко преди гласуването в пленарна зала, вицепремиерът Меглена Кунева заяви, че той не е наказателен, а административен, имайки предвид критиките срещу предвидените анонимни сигнали. Срещу анонимните сигнали, доказване на презумпцията за невиновност, необжалваемостта на актовете и големите правомощия на Националното бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – тези постановки се оспорваха с часове от опонентите на антикорупционния закон на г-жа Кунева в пленарната зала. В България корупцията вече застрашава националната сигурност, става дума за извънредно законодателство – бяха аргументите на подкрепящите закона. Напълно излишен закон, заяви лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. Подавате заявление пак да станете еврокомисар, г-жо Кунева, каза той и нарече Бюрото „Гестапо“, което може да се обърне срещу авторите, когато вече не са на власт – това бе също част от атаките срещу закона... Основният обект на спора, който загатнаха бе – трябва ли да се доверяват органите на анонимни сигнали за корупция. Дотук чухме изразите – „Трябва“ … макар че журналистическите въпроси вчера бяха само в сферата на въпроса – „Не се ли възраждат някои стари времена на доносничество, вече напълно забравени в 21 век“? Всъщност нека кажем, че независимо от споровете, повечето депутати бяха на едно и също мнение – сериозна е заплахата за обществото от корупцията… В България корупцията вече застрашава националната сигурност, категоричен бе Методи Андреев от ГЕРБ. Има икономика на картелите и корпорациите, нямаме върховенство на закона, той работи за тези, които имат властта и капитала да си купят недосегаемост, бяха доводите му в подкрепа на проекта. Вероятно, заради различните мнения в парламентарните комисии и в пленарната зала, този важен според всички закон – не само всички законодатели, но и голяма част от обществото – възможно е той да бъде преработен и второто му обсъждане да бъде оставено за есенната сесия на парламента.
