Една от най-често повтаряните мантри е, че ние геостратегически сме незаобиколими и затова естествено сме онзи кръстопът, който определя и транспорта ако не на световната, то поне на континенталната енергетика. И диверсификацията, разбирай търговската война с „Газпром” ще се решава тук. Особено след замразяването на „Южен поток”. Казвам замразяване, защото на този свят вечните неща са малко. Това не ще да е от тях.
Ще ставаме газов хъб, или по български складово-разпределителен център. Ще вкарваме газ от Азербайджан. Става, но след като там се вложат 45 млрд. долара като разработки и строителство. Трасето минава през Турция и то през онази Турция, която ври и кипи от етнически проблеми.
Можем да внасяме и от другаде, ако се построи терминал за втечнен газ в Северна Гърция. Впрочем около Атина има такъв, който поработва от време навреме. Защото няма търсене. И цената оттам е по-висока от сегашните газопроводи. Планирания втори е с капацитет повече от общото потребление на България и Гърция. Като че ли ни напомня за проекта Белене.
