Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Понякога една кратка информация може да предизвика много и далеч не само радостни мисли. Та и аз прочетох, че в Софийската Света гора, която напоследък усърдно ми рекламират да посетя и така да я финансирам, имало манастир „Свети Данаил Стълпник и Света Петка”. В него живеела и служела сам-самичка монахинята Серафима, която поддържала обителта единствено с пенсията си от 130 лева и с Божията помощ. Парите не стигали дори за хляб и вода, имала вече дългове за повече от две пенсии и се страхувала от крадци, но все още стояла на поста си. Засега. Подобни истории обикновено минават под рубриката „Зов за помощ”, но призиви вече трудно достигат до сърцето на българина. Не мисля, че са ни напуснали добротата и състраданието, не сме станали равнодушни, не сме и обеднели чак толкова, но някак се отчаяхме. Животът ни показа, че няма да смогнем да поправим всички неправди, да подадем ръка на всекиго, който има нужда, да бъдем народ от съпричастни хора. Давахме, събирахме, пращахме – положението не стана по-добро. Обезсърчиха ни.