Депутатите изобщо не си даваха сметка какъв инструмент приемаха със Закона за прякото участие. Никой не е мислил, че тази процедура – по глава Трета – ще се задейства и затова текстовете са уредени твърде принципно и на най-основно ниво, тоест има отворени въпроси.
Според Славов вече е натрупан достатъчно опит, за да се подобри процесът на иницииране на предложения до парламента от страна на гражданите, особено по законодателни въпроси. Относно инициативата за промени в Конституцията на инициативата "Правосъдие за всеки", той коментира:.
Действително, с този вид национална гражданска инициатива не могат пряко да се инициират промени в Конституцията, доколкото за това има специален ред, по глава 9 от Конституцията. Но тези промени, които са предложени – да бъдат вкарани в дневния ред на депутатите, да бъде проведен истински дебат по тях, да бъдат вкарани задължително в пленарна зала, защото това е изискването на закона – това трябваше да се случи и виждам, че все още не се е случило.
Отказът на парламента да разгледа инициативата не може да бъде обжалван, допълни той.
Като че ли върху референдума се съсредоточава повече внимание. Въпросите там са по-популистки – дали да намалим броят на народните представители, задължителното гласуване… но това, което дългосрочно би променило средата, в която живеем, са именно предложенията на гражданската инициатива "Правосъдие за всеки", защото те са ориентирани към функционирането на една система, която по-скоро изглежда невидима, преди да се сблъска с нея съдебната система.
Конституционен контрол трябваше да бъде извършен след провеждането на референдума, иницииран от "Шоуто на Слави", а не преди него, смята преподавателят по конституционно право и един от учредителите на Института за пряка демокрация.
