Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Вече трета книга на Гайто Газданов излиза на български и интересът към този непознат доскоро автор се засилва сред българската четяща публика. Той е от най-интересните писатели на руската емигрантска общност, който пише до края на живота си на руски език и е оценен високо сред елитното литературно общество в Париж, Берлин и Мюнхен, където пребивава след 1923 г., но читателите в родината му имат възможност да се запознаят с изключителния му стил на разказване едва в началото на 80-те години на миналия век, когато десет години след смъртта му е преоткрит. Виктор Ерофеев пише: ... откривайки за себе си Газданов, изпитах рядкото чувство за състояло се откровение. Газданов е значително по-фин и вълнуващ писател от Набоков. „Призракът на Александър Волф” беше първата книга на Газданов на български, а след това излязоха „Пътища в нощта” (превод Жела Георгиева, награда на Съюза на преводачите в България и номинация за Националната награда Хр. Г. Данов) и „Вечер при Клер” (превод Жела Георгиева). Животът на руския писател е тежък и изпълнен с превратности, които намират място в прозата му. Любопитна подробност - бягайки от болшевишка Русия през Турция, Газданов пристига в Шумен и там завършва средното си образование. „Разгадаването на Газданов е продължителен процес отвъд прочита на произведенията му, пише Даря Хараланова в послеслова си към преведения от нея роман „Призракът на Александър Волф”. Разбира се, един такъв процес предполага наличието у читателя на известен интелектуален багаж, за да долови заложените в текста съзвучия и алюзии - от Библията, през Е.Т.А. Хофман до Е.А. По и от Пушкин през Гогол до Достоевски”.
