В една ясна лунна нощ музикантът вървял към дома си със своя круит на гърба. Изведнъж срещу него изскочили глутница вълци и бързо го наобиколили отвсякъде. Тогава Черноглавият започнал да свири силно, твърдо и енергично. Вълците се стреснали и спрели. Но след известно време започнали да стесняват кръга, готови да скочат върху музиканта. Тогава той засвирил спокойна мелодична песен. Така Черноглавият свирил цяла нощ, без да спира, а вълците слушали и дебнели, но не го нападали. На зазоряване по пътя минали група хора и ги прогонили.
До днес са запазени няколко средновековни мелодии, посветени на Черноглавия или, както се твърди, създадени от него. Кой е този толкова прочут музикант, никой не знае. Учените дори си задават въпроса, дали в легендите става дума за един или за няколко различни музиканти. А легендите за Черноглавия музикант ни напомнят за една друга много известна легенда – тази за Орфей, който омайвал всичко живо с чудната си лира, карал клоните на дърветата да се свеждат надолу и разтапял дори планинските преспи…
