Специалисти по спортна психология в нашата страна почти няма. Когато говоря за спортна психология, имам предвид и наука, и практика. Наука някаква има, концентрирана преди всичко в НСА, но като практическа дейност спортната психология е на трагично ниво. Официално за постоянна работа няма спортни психолози у нас. Епизодично се чува, че се появяват някъде, но само за по седмица-две, но това не е психологическо установяване.
Според Михаил Георгиев, докато треньорите продължават да се правят на психолози, нещата ще стават все по-трагични, защото съвременният голям спорт е безжалостен:
Докато треньорите сами си вадят спортистите от подобни ситуации, ето това ще се случва. Треньорите си имат своите ангажименти, свързани с физическата, техническата, спортно-техническата, тактическа подготовка, спортно разузнаване и няма защо да си затваряме очите. Ние обикновено гледаме само едната страна на медала - постиженията, радваме се, но питаме ли се какво стои зад тях. Никой не се интересува каква цена плащат спортистите. Натоварването е огромно, не толкова физическото, колкото психическото. Преди всичко психическото натоварване е огромно. Причините са много, но една от тях е общественото очакване. Това са "Златните момичета“ и ние чакаме от тях поредния успех. В едно изказване за Олимпийските игри Стефка Костадинова казва: "Ние очакваме 6 медала. Спортът е длъжник на нашето общество“. А дали не е обратното? С какво обществото подпомага спорта?
По думите на Георгиев, причината за липсата на спортни психолози в България е в неразбирането на ползата от психологическото наблюдение:
България има достатъчно добре подготвени професионалисти в тази област. От 2005 година има магистърска програма по спортна психология. Аз не мисля, че проблемът е в парите, а по-скоро е неразбирането на ползата от тях. Спортният психолог не е Бог. Тази федерация има един спортен психолог, а колко момичета играят там? Може би е необходимо разширяване на психологическата подкрепа.
Цялото интервю с Михаил Георгиев можете да чуете в звуковия файл.