България е в т.нар. "дефлационна спирала", подчерта за “Хоризонт“ в предаването “12+3“ икономистът Румен Гълъбинов в коментар на данните на Националния статистически институт (НСИ), според които страната е в отрицателна инфлация от началото на годината.
Дефлацията води до свиване на търсенето, като също така се отлага потреблението, т.е. отлагат се покупки в очакване на ново поевтиняване, а пък съответно фирмите задържат увеличението на цените, вследствие на което се смаляват печалбите и инвестициите, намаляват доходите и заетостта, както и се откриват по-малко работни места, а дори да се появят нови – те са с временна или сезонна заетост, обясни икономистът.
В България се увеличават ускорено заетите в държавния сектор за сметка на по-бавното увеличение или почти неувеличение на хората, които са заети в реалната икономика, т.е мерките на правителствата от последните три години не са достатъчно ефективни и все още ние имаме малко преки чуждестранни инвестиции, които са едно от спасенията от дефлация и от застоя в икономиката, подчерта Гълъбинов, като обясни, че чрез инвестиции, независимо дали са чуждестранни или местни, ще има по-голяма инвестиционна възвращаемост, както и по-висока производителност и по-висок ръст на БВП, постигнат не с държавно, а с частно потребление.
И газта, и петрола поевтиняха на международните пазари и съответно крайните продукти също, а те са източник на държавата за акциз и за ДДС, поясни още икономистът:
Като цяло суровините поевтиняха и това повлия и на българския износ, тъй като в 40% той продължава да бъде суровини и материали. Като цяло спад на цените влияе и в изражение на спад и на износа.
Правителството обаче правилно действа, тъй като натрупа доста фискален резерв, опитва се да работи в посока увеличение на приходите, но далеч не се е справило с разходите, с реформа в държавната администрация и държавните разходи.
Румен Гълъбинов предложи въвеждането на диференцирано ДДС за стимулиране на потреблението на масовите продукти като хранителни стоки, лекарства и медицински услуги:
В съседна Гърция от години е диференцирано ДДС-то; в Румъния го направиха миналата година и свалиха наполовина ДДС-то за определени групи стоки, като там се наблюдава и доста по-голям търговски оборот и потребление на тях.
Друг източник на частно потребление, освен доходите и освен данъците, би могло да бъде като цяло политика за една много по-свободна пазарна икономика, обясни още Гълъбинов, който поясни, че българската икономика се забавя значително и защото е била ориентирана в голяма степен към европейските програми, еврофондовете и към обществените поръчки.
Нека държавата да се опита да върне частното предприемачество, както и инициативността и пазарната ориентация на българските предприемачи. По-свободните икономики са по-ефективни и съответно хората, които работят в тях, имат повече доходи, допълни икономистът.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
