Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Странна лодка, претоварена с пътници и бурета с вино, се носи по водата. Мачтата й е зелено дърво, в клоните на което има череп, а малко под него се е свил един шут. Рулят го няма, а пътниците използват лъжица, вместо гребло. Монах и монахиня, която свири на лютня, се опитват да си отхапят от висяща палачинка, без да си служат с ръце. Във водата се виждат голи тела на хора, които се опитват да влязат в лодката… Това е картината „Корабът на глупците“ на художника Йеронимус Бош, вдъхновена от сатиричната поема на немския писател Себастиан Брант със същото име. През Средновековието така наричали корабите, на които качвали прокажените и психично болните, за да бъдат изолирани от „нормалните“. На своя „кораб“ Брант натоварва невежи, комарджии, завистници и мошеници, а посоката, която следват води към страната Глупания. Четири години по-късно поемата е преведена на латински език и се разпространява из цяла Европа. За огромния успех на поемата на Грант безспорно има значение и фактът, че част от гравюрите в книгата са на Албрехт Дюрер – един от най-големите майстори на западноевропейското изкуство. Той илюстрира стиховете на Брант с въображение и замах, създавайки цяла галерия от образи на глупаци: „Непоправимите глупаци“, „Глупакът в потъващия кораб“, „Нечестният глупак, намерил съкровище“, „Глупакът-птицеловец“, „Глупакът, който не разчита на собствените си сили“, „Глупакът, който учи другите на мъдрост“, „Глупакът и смъртта“ и други. Повече за изкуството на Дюрер можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.
