Последните упражнения в референдуми, реално състояли се или не, или предстоящи да се състоят, в последните 3-4 години постоянно показват на хората, че няма особено значение те какво са искали или гласували. Изпълняват ролята да дават на политически или неполитически играчи едни по-добри възможности.
Борис Попиванов обясни още, че минималните прагове за иницииране и признаване на националните допитвания са твърде големи и това го обрича:
Не само прагът, от който се признават референдумите, но и прагът, от който хората могат да ги инициират, така че този праг става невъзможен за група граждани, които имат някакви автентични интереси. Той става постижим само за партии и структури с доста добра организация в цялата страна. От самото начало е невъзможно хората сами да се организират. Няма как в такива мащаби – до 400 хиляди души. Налага се други хора да ги подтикнат към тази дейност, в резултат на което гласът на хората остава встрани.
Цялото интервю на Петър Волгин с Борис Попиванов можете да чуете в звуковия файл.
