Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Базовият доход - панацея или проблем за бюджета

Снимка: БГНЕС

На референдум вчера Швейцария отхвърли с голямо мнозинство предложението за универсален основен доход. Около 78 процента от гласувалите бяха "против".

Натрупаха се достатъчно аргументи и в полза на икономическата теза, че преминавайки към подобни форми на минимални социални стандарти – базов доход или минимален гарантиран доход, могат да се решат не само социални и морални проблеми, свързани със справедливост и т.н, но и чисто икономически, натрупани с десетилетия проблеми. Като например какво да правят хората, как да се подготвят и саморазвиват, когато в продължение на доста време нямат работа. Това коментира в предаването „Нещо повече“ проф. Кръстьо Петков – председател на Съюза на икономистите в България.

Той обясни, че експериментите, правени досега, при това в бедни държави, показват, че 80% от хората, които получават безусловен базов доход, го използват, за да могат да развият услуги в общността и да имат достъп до услуги, които иначе няма как да ползват, при това пряко свързани с пазара на труда – образование и повишаване на квалификацията, грижа за децата, за да могат майките да работят и т.н.

Сигурно в 20% от случаите това ще поощри социалния мързел, особено ако размерът на базовия доход е необосновано висок. Но нима сега със социалните помощи да не се поощрява на редица места мързел, корупция, злоупотреби, заяви проф. Петков.

Той допълни, че проучвания у нас показват, че далеч под 15% от хората ще спрат да работят, при подобни условия.

Според Стоян Панчев от Българското либертарианско общество парите за базовия доход трябва да дойдат от някъде:

За да може каквото и преразпределение да има на бюджетни средства, някой първо трябва да ги е изработил. Където и да съм гледал експерименти или теоретични разработки за това как би работил базовият доход, основният извод, който се забелязва е, че никой никъде не е сметнал как това може да се случи. Как едни хора ще работят, докато други хора си почиват.

Няма икономически модел, който ще покаже как човек ще отиде да работи един месец за 500 лева, когато 400 са му гарантирани така или иначе. Това значи за 100 лева допълнително, той да не направи един месец допълнително работа, аргументира се Стоян Панчев.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени