Архитектурната символика на важни елементи от градската среда е свидетел, а често и участник в сложни исторически и политически събития. Площад "Чингис Хан", сърцето на Улан Батор, потвърждава това правило.Величествена статуя на достолепия пълководец,седнал на трон, бди над огромното пространство.
Две по-малки статуи на негови синове ясно демонстрират уважението и гордостта, с които Монголия възприема своето славно минало.
На мястото на днешните статуи до преди десет години е имало мавзолей на двама герои от борбата за независимост от началото на 20-и век. Единият от тях е познат и като монголския Сталин. Източните и западните страни на площада са доминирани от достолепни публични сгради издигнати в стила на сталиновата архитектура или зрелия социализъм от 70-е. В близост се издигат няколко модерни 20-етажни офис сгради, които късат с традиция на ниското строителство, което доминира столицата.Скелетът на недовършена бизнес сграда пък напомня за настоящите икономически трудности.Сложната символика на площад Чингис Хан е ясно отражение на сложното минало и настояще на Монголия. След падането на комунистическия режим през 1990-а, държавата следва познатата шокова терапия, в която има повече шок и по-малко терапия. Приватизация, непотизъм, инфлация, далавери и повсеместна корупция определят последните двадесет смутни години. Страната е изправена пред избори в края на месеца, които надали ще подпомогнат изнемогващата икономика на една от най-бедните страни в Азия.
Въпреки богатите залежи на въглища, мед и злато, държавата зависи изцяло от непостоянните международни пазари на руди. Глобалната рецесия от 2008 и последвалия спад на търсене на ресурси сериозно забави монголската икономика. Притисната между Русия и Китай, страната няма и достъп до разнообразни международни партньори. Дългове от над 2 млрд. долара имат падеж през 2017 и 2018, а страната няма налични ресурси, с които да ги покрие. Тазгодишният бюджетен дефицит със сигурност няма да помогне, въпреки затягането на коланите.
Икономическата криза безсъмнено се отразява на монголското общество. По улиците често могат да се видят бездомници, докато покрай тях профучават огромни джипове със затъмнени стъкла. Алкохолизмът се превръща в епидемия, в страна, в която зимата продължава от септември до май, а температурите често падат до - 40 градуса. Номадите, които традиционно се занимават с животновъдство в безкрайните степи губят своя поминък и търсят препитание в Улан Батор. Изолирани в гета, те са оставени на произвола на съдбата.
Въпреки многото проблеми, пред които е изправена Монголия, апатията спрямо предстоящите избори издава липсата на доверие в политическите партии. Партии, които трудно се вписват в културната и социална традиция на Монголия, която е изградена върху номадския начин на живот. Напук на трудностите, уланбаторци се възползват от краткото лято, наслаждавайки се на яркото слънце и очакващи икономическо чудо.
