Изработването на сватбените ракли за чеиза на булката в Средновековна Италия често траело между три и шест месеца и някои от тях са истински произведения на изкуството.
Раклите били рисувани и обединявали усилията на дърводелци, златари и художници. На една от запазените от края на 15 век, изрисувани от Марко дел Буоно Джамберти и Аполонио ди Джовани, има сцена с библейски мотив – това е историята на Естер – царицата на Персия, която рискува живота си, за да спаси своя народ. Само, че разказът за сватбата й е пренесен във Флоренция от 15 век и хората носят типичните за това време и място, дрехи. Повечето от сцените, изобразявани на предната страна на сватбените сандъци не са с религиозно съдържание, а следват сюжети от класическите и от рицарските романи. Най-често те са на теми, свързани с любовта и брака, епизоди с подходящи морални послания за задълженията на съпрузите или изображения, взети от произведения на Овидий, Петрарка, Бокачо и други древни или ренесансови автори.
Освен с картини, сватбените ракли били украсявани и с хералдически знаци от герба на фамилиите. От вътрешната страна на капаците, които били с най-различни форми, също имало изображения, които били предназначени само за очите на собственика на раклата. Ренесансовите сватбени сандъци не били задължителни единствено за по-богатите домове – те били широко разпространени, но малко от тях са достигнали в първоначалния си вид до наши дни. За повечето можем да съдим само от запазените панели с изображения, които днес се съхраняват като отделни картини.
