Използвани са текстове от „Житие и страдание грешнаго Софрония“, публикувани през 1862 година и описващи събития, случили се между 1750 и 1803 година в Котел, Сливен, Казънлък, Карнобат, Русчук, Видин, Цариград и Адрианополис, чиято достоверност е потвърдена от мемоарните съчинения на Тодор Бурмов.
„Житие и страдание грешнаго Софрония“ е първата автобиографична българска книга. Тя е и граничната линия между средновековната книжнина и съвременната българска литература. За пръв път произведението е отпечатано от Георги Раковски в седем поредни броя на вестник „Дунавски лебед".
„Софроний по радиото в седем минути“ се опитва да прочете и разтълкува онези далечни времена от гледна точка на нашето съвремие. Даниела Манолова, Велислав Павлов и Боян Папазов пътуват сред думите, случките, самоиронията и космополитизма на Софроний, за да търсят препратките и да откриват колко е днешен, колко е вечен.
Стойко Владиславов или Софроний Врачански – пътешественик, търговец, учител, писател, будител, духовник. Роден е в Котел и е автор на четири деца, на два преписа на „История славянобългарская“, както и на различни сборници, един от които има историческо значение: „Кириакодромион, сиреч Неделник“ поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен.
