Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Борбата, бунтът - това е романтичната вълна в българската музика. Не късен или закъснял романтизъм, а емоционално състояние, което няма общо с определен период в изкуството. За Любомир Пипков това състояние е и генетично заложено. Бащата, Панайот Пипков, също има своите борчески пориви. Животът му на народен просветител е изпъстрен с артистични и просветителски дейности, автор е на химна на македонския народ, поръчан и издаден в Лайпциг с помощта на македоно-одринския комитет в Ловеч. Борческото в Пипковата музика е странна и силно чувствителна сплав между социалното и мистичното, интуитивното, уловено и характеризирано от учителя му Пол Дюка: „Вие изравяте от земята един стил”. То става естествена, до голяма степен Пипковска реакция на развихрените страсти в музикантството за пътищата на българската музика. През 60-те години романтиката отстъпва на саморазрухата, на пипковския злостен сарказъм, на дълбоката неудовлетвореност. По-нататък, през 70-те години вече той потъва в уморено съзерцание на неосъщественото минало. Няма бунтовен романтизъм, няма дори сарказъм, няма и примирение. ІV симфония, заедно с Приглушените песни, е сбогуване - подобно на Сонатата за виола на Шостакович.
В предаването звучи музика от различните стъпала на Пипковото мистично-борческо - от 1929 г. (Концерт за духови, ударни и пиано) до 1970 г. (ІV симфония).